Валентин Александров от Евеликс България: Класическото инженерство остава основа в ерата на най-новите технологии

Инженерството с основание може да бъде наречено „гръбнакът” на индустрията, а днес то е на прага на своята следваща голяма трансформация, тъй като роботиката, автоматизацията и изкуственият интелект все по-често са реалност в производствените зали. Въпросът вече не е дали ще се променят инженерните професии, а как и с каква скорост. В рубриката „Професии в еволюция: Новите инженери и техници“ търсим именно тези отговори.

Днес разговаряме с инж. Валентин Александров, мениджър „Производство“ в Евеликс България, и един от първите служители на компанията у нас, който коментира защо основите на класическото инженерство остават фундамент, незаменим дори в най-високотехнологичното бъдеще. Върху тях, разбира се, се надграждат умения, свързани със сигурността на дигитализираните производства, устойчивостта и възобновяемите енергийни източници. И така, какви ще бъдат инженерите на бъдещето – програмисти на хуманоидни роботи, защитници от кибератаки или ново поколение специалисти по енергийна ефективност? Вижте повече в интервюто.

Здравейте, г-н Александров! Ще бъдем ли свидетели на възникването на напълно нови професии в инженерния бранш?

Със сигурност в близко бъдеще инженерната наука ще се развива в посока роботика и автоматизация, слизайки от целите автоматични производствени линии на все по-ниско ниво като единици на управление – програмиране на хуманоидни роботи, както и на роботизирани елементи, използващи AI. По-скоро ще наблюдаваме еволюция на съществуващите инженерни специалности и тяхното усъвършенстване спрямо тенденциите за автоматизация в бранша.

Кои инженерни професии виждате като най-търсени през следващите 3–5 години на пазара на труда в сферата на техниката и технологиите? Активни ли са вече тези тенденции според Вашите наблюдения?

Не очаквам съществена промяна в близките 3 – 5 години. Тенденцията със сигурност ще бъде горепосочената. Предвид навлизането на AI и свързаността на производствата с интернет, защитата от кибератаки би била реална необходимост. Не изключвам развитие на инженерна професия, тясно насочена към защита на производството.

Как се променят изискванията към компетенциите за вече съществуващи позиции?

От професионалните си наблюдения правя извода, че въпреки модернизацията и тенденциите, базата на машинния инженер или инженера по електроника към момента е непреодолима. Въпреки тренда, основата е крайно необходима за успешен резултат в иновациите. Възможно е възникването на инженерни специалности, насочени към устойчивост и възобновяеми енергийни източници.

Има ли специфични умения, които виждате като критични, но смятате, че все още са недостатъчно развивани на пазара на труда?

В бранша, в който оперира нашата компания, ясно се вижда, че сред по-младите новите технологии и умения са все по-добре развити. За сметка на това обаче липсва базата – класическите знания като съпромат, материалознание и механика са изоставени на заден план. А именно тази база служи за основа на всичко модерно и технологично.

Какви са основните предизвикателства при адаптирането и обучението на служителите към новите роли?

Тук по-скоро модният тренд помага – възможностите за обучения и развитие са навсякъде около нас. Концентрирани върху иновациите, компаниите влагат голяма част от ресурсите си за усъвършенстване на служителите си както чрез вътрешно изградени центрове за обучение при по-големите организации, така и чрез външни фирми, предлагащи тези услуги.

Източник на снимковия материал: Евеликс България, ©Engineer.BG via Canva.com