Не е скучно да си инженер! Инж. Николинка Хинкова: „Учете за инженери! Това ще ви гарантира успехи в живота”

Кои са възпитаниците на българските висши технически учебни заведения, които доказаха, че „инженер“ е титла

Ние, от Инженер.bg, вярваме, че да си инженер е не просто професия, а титла и призвание. Ето защо с гордост обявяваме старта на най-новата ни рубрика „Не е скучно да си инженер“, в която ще Ви представим възпитаници на българските висши технически учебни заведения, които имат сериозни постижения и са постигнали обществена значимост в своите области.

Удоволствие за нас е като първи гост да Ви запознаем с инж. Николинка Хинкова, възпитаник на Технически университет – Габрово. А на какво тя е посветила дейността си и как инженерното образование ѝ е помогнало, четете в следващите редове.

Здравейте, инж. Хинкова! Представете се за читателите на Инженер.bg.

Здравейте! Казвам се Николинка Хинкова, живея в малко село между Габрово и Севлиево и съм машинен инженер.

Каква специалност сте завършили в ТУ – Габрово, как се спряхте на нея?

Специалността ми е „Хидравлика и пневматика”.

Техническото образование не ми беше приоритет, защото исках да следвам международни икономически отношения, но животът ми поднесе изненада-предизвикателство. И както се казва: „Всяко зло за добро” – приех го като възможност. Изборът на специалност беше случаен, но е важно човек да приема изненадите на съдбата с положителна нагласа и мотивация.

Упражнявате ли пряко професията си?

Към настоящия момент не, но пък съм участвам в ръководството на производствени предприятия и техническото ми образование е от изключителна полза.

Нямам притеснения да застана на машина и като оператор, както се наложи за около година и половина, поради пандемията. Оценявам каква сила е техническото образование, за да преминава човек през живота по-леко, дори да твори.

Човек винаги изпитва радост, когато е сътворил нещо с ум, сърце и душа.

Как техническото образование Ви помогна да реализирате целите си?

Както вече казах, целите ми след завършване на средно образование бяха други, но техническото образование е фундаментално. А когато човек е стъпил здраво върху една широка образователна основа, може да надгражда високо и устойчиво знанията и уменията си. Важното е да предизвиква себе си, защото най-голямото удовлетворение за човек е да пребори сам себе си.

И, ако ми позволите, от позицията на възрастта и опита си, бих отправила препоръка към читателите на тази рубрика на Инженер.bg: “Учете за инженери! Това ще ви гарантира успехи в живота“.

Занимавате ли се с обществена дейност и има ли пряко отношение към техническия бранш?

Родена съм в Северозападна България, но като „Габровец на годината“ в категория „Инвестиции” за 2018 г., това признание и обществено уважение просто ме задължават да работя за просперитета на Габрово.

Със сигурност обществената дейност е в кръвта ми, сигурно предадена ми по наследство, а човек не може да избяга от себе си. С обществена дейност се занимавам още от ученичка, след това като студентка и така продължавам и сега. Явно нещо отвътре ме подтиква. Понякога ми е доста трудно и се чудя защо го правя, но продължавам.

Най-новият проект, в който активно съм се включила се казва: Регионален иновационен център (РИЦ) „Амбициозно Габрово”. Това е сдружение с нестопанска цел в обществена полза за подкрепа на иновативността и конкурентоспособността на предприятия от региона. Мисията ни, разбира се, на първо място включва високата степен на образованост. В Габрово има традиции в технологично и техническо отношение, има и технически университет, което е добра даденост за просперитет.

Важното е, че има осъзнатост и действия и от администрацията в града в посока на превръщането на Габрово не само в един „зелен“, но и в един „умен“ град. Затова и администрацията в града беше оценена с високото отличие на Европейската комисия „Зелен лист”. Към инициативите на тройката членове на РИЦ: университет – бизнес – администрация, все по-често се включват и жителите на общината. Всички тези фактори на градската среда са осъзнали, че живеем в един общ дом – Габрово, грижите за него са общи, и качеството ни на живот зависи от това, как се отнасяме към мястото, в което живеем.

Имахте ли любима дисциплина по време на следването? А любим преподавател?

Студентските ми години бяха толкова отдавна (през миналия век). Интересното е, че си спомням неща от първите ми години, а не от последните. Явно стресът през първите две години е бил по-голям. Любими дисциплини ми бяха английски език, защото бях освободена от часовете и се явих само на изпит. Математическият анализ и линейната алгебра също ми бяха интересни и лесни. Като възпитаник на гимназия, дескриптивната геометрия ми беше интересна и разви пространственото ми виждане. Механиката и съпроматът също ми бяха любими. Харесвах преподавателката си по математически анализ – Радева.

Какви са най-ярките Ви спомени от следването?

Спомням си как ме убеждаваха, че като завършила гимназия, ще ми е много трудно да се науча да чертая. Добре, че съм упорита и когато ми кажат, че нещо не може да се случи, аз хвърлям усилия, за да стане и наистина успявам.

Превеждах научни статии от английски на български за някои преподаватели и когато получих първото си заплащане, изхарчих наум няколко пъти парите, докато реша какво наистина ще си купя с тях.

И през петте години живеех в общежитие и беше много забавно. Ако нещо ти трябва – храна, съвет, помощ – общежитието беше мястото на изобилието.

Разкажете ни интересна или забавна случка от студентските Ви години.

На първата лекция по техническо чертане имах чувството, че съм на урок по чужд език: не бях чувала думи като „паус”, която ми беше преведена като „оризова хартия”, рапидограф и т.н.

Всичко записвах на лекциите, но още след първата услуга – да ги дам на някой, който беше отсъствал, никой повече не искаше лекции от мен, защото голяма част от тях бяха със стенографски сигли.

Някои преподаватели имаха прякори, но те не бяха обидни, а звучаха като признание от студентите за техните преподавателски качества и поведение и повече приличаха на индиански имена, като например: Водния цар или Поразяващата ръка.

Какво ще пожелаете на настоящите и бъдещи студенти на ТУ-Габрово?

Пожелавам им да са здрави, целеустремени и мотивирани. Да учат, да учат, да учат и така през целия живот. Разполагат с отлична база и преподаватели с богат набор от знания и практически опит. На територията на университета неотдавна бе открит първият извънстоличен Техно парк, който е оборудван с модерна апаратура. Университетът работи в тясно сътрудничество с фирми по различни проекти. Компании предлагат стажове, почасова работа, практическо обучение. Нека се възползват от тези възможности, за да успеят!

Източник на снимковия материал: личен архив инж. Николинка Хинкова