Докладът на PARAi за периода 2021 – 2025: Българската индустрия зависи от способността ѝ да внедрява технологии и да се развива

„Българската индустрия навлиза в период на дълбока трансформация, в който старите модели на растеж вече не работят“, посочват от Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi). Докладът на PARAi за 2021–2025 г., който бе представен на специализирано събитие, което се проведе на 10 март 2026 г., показва, че секторът се намира между постпандемичен подем и последващо забавяне, белязано от високи разходи, нестабилни пазари и нарастваща зависимост от външното търсене. Въпреки това анализът очертава и конкретен път напред – технологичен рестарт, който може да върне конкурентоспособността на българските фабрики.

Невидимият спад зад номиналната стабилност

Данните от периода 2021–2025 г. разкриват ясно разминаване между стойност и обем в българската промишленост. Докато индексът на промишленото производство пада до 92.6 пункта, оборотите остават високи – 122.2 пункта. Тази тенденция започва през 2022 г., когато оборотите скачат с близо 57% спрямо 2021 г., а реалното производство расте само с 13.3%. Над 70% от ръста тогава се дължи на ценови ефекти, а не на увеличен обем продукция.

„Енергетиката, която беше основен двигател на растежа през 2021–2022 г., се превръща в слабост. Износът на електроенергия се срива от 13.6 TWh до 6.5 TWh, а секторът отчита спадове от над 20% през 2023 и 2025 г. Цените на производител в енергетиката и въглищата растат рязко – индексът при въглищата достига 213.5 през 2025 г., а общият PPI се покачва до 134.7 пункта. Вътрешният пазар е подложен на още по-силен натиск: цените за българските клиенти са с 40% по-високи спрямо 2021 г., докато износните цени растат с 27%“, сподели г-н Кристиян Михайлов, съосновател на PARAi.

Преработващата промишленост се разделя на два полюса. Машиностроенето, металообработването, аутомотив секторът и електрониката демонстрират устойчивост и дори растеж, докато текстилът, облеклото и кожарството губят позиции заради високи разходи и международна конкуренция. Дори в по-устойчивите сектори обаче общият обем остава под пиковите нива от 2022 г.

Три структурни бариери пред растежа

Бизнес анкетите за 2024–2026 г. очертават три основни пречки пред индустрията. Несигурната икономическа среда е основен фактор за 46.8% от предприятията, като достига пик от 50.5% в края на 2025 г. Това блокира инвестициите в нови мощности и модернизация. Недостигът на квалифицирана работна сила също остава критичен – над 34% от фирмите изпитват остър глад за кадри. Това поддържа разходите за труд високи и допринася за инфлационния натиск.

„Друг основен фактор е отслабването на външното търсене. Близо 24% от предприятията посочват липсата на поръчки от чужбина като основен проблем, което корелира със забавянето в Еврозоната. Вътрешният пазар също губи инерция: след пика от 163.1 пункта през 2022 г., индексът на вътрешните обороти пада до 117.7 пункта през 2025 г. Международният пазар остава по-устойчив – 128.6 пункта през 2025 г. – което показва, че износът е единственият стабилен източник на приходи”, коментира г-н Йонко Чуклев, съосновател на PARAi.

Натоварването на производствените мощности остава на 74–75%, под оптималните 80%. Това означава, че машините са налични, но липсват хора или поръчки, за да работят.

Технологичният рестарт: пътят към нова конкурентоспособност

Докладът на PARAi очертава шест технологични стълба, които могат да върнат индустрията към растеж. Енергийните системи за мониторинг и AI оптимизация биха позволили на предприятията да откриват загуби, да оптимизират натоварването и да предвиждат повреди, което е критично за енергоинтензивните производства. Роботизацията компенсира липсата на кадри: роботизирани клетки в металообработването, палетизиращи роботи в хранително-вкусовата индустрия и автоматизирано кроене в текстила вече доказват ефективността си. Моделът на Италия с хиперамортизация до 200% показва как държавна политика може да ускори внедряването на роботи с 30% за две години.

„Генеративният AI трансформира инженеринга: платформи като Leo AI съкращават пътя от идея до 3D модел от седмици до минути, намалявайки разходите за материали. Дигиталният анализ на пазарите чрез инструменти като Google Trends, Exploding Topics и Pinterest Predicts позволява на производителите да прогнозират търсенето с висока точност и да избегнат производството „на сляпо“. Преквалификацията чрез платформи като RealPars превръща оператори в PLC специалисти, а 3D печатът позволява производството на резервни части на място и за часове, намалявайки престои и зависимост от доставки“, допълниха още от PARAi.

Според анализаторите от PARAi българската индустрия вече не може да разчита на ниски разходи за труд или евтина енергия. Бъдещето ѝ зависи от способността да внедрява технологии, да използва данни вместо интуиция и да развива таланта си. Пътят напред е ясен — време е за технологичен рестарт.

Източник на снимковия материал: PARAi, ©Engineer BG via Canva