Измерване и анализ на работните параметри на хладилни системи – част 2

30.05.2017 г.5 мин.

В предишен материал от рубриката с експерта в сферата на хладилните и термопомпените системи инж. Светослав Влашки ви запознахме с основните параметри при изпарителя, компресора, кондензатора и регулиращия вентил, които трябва да бъдат измерени с цел определяне състоянието на хладилния агент. Днес той ще даде отговор на въпросите „Къде трябва да бъде извършено това измерване и кога отделните точки в хладилната система трябва да бъдат разграничавани?“.



Инж. Светослав Влашки


Обикновено не е възможно, а и не е нужно, параметрите във всички точки на хладилната система да бъдат измервани едновременно. В зависимост от конфигурацията на системата е необходимо да се диференцират параметрите в отделните точки. Например температурата и налягането на входа и изхода на компресора и тези на входа и изхода на изпарителя и регулиращия вентил. Основните критерии, чрез които се определя как да бъдат диференцирани параметрите в хладилната система, са:

 - Разстояние между основните елементи – падовете на налягане и изменението на температурата;

 - Други елементи, включени в системата – например четирипътен реверсивен вентил, вътрешен топлообменник, економайзер и т.н.;

 - Характер на конкретния технически проблем – например интензивно заскрежаване на изпарителя, прегряване на компресора и т.н.

 

В системи с голям смукателен пад на налягане – повече от 0.5K, е много важно да бъдат разграничени параметрите на изхода на изпарителя от тези на входа на компресора. Причината е, че смукателният пад на налягане води до пряко увеличаване на специфичния обем на хладилния агент и на специфичната работа на компресора. Това означава съществено редуциране на хладилната мощност и на ефективността, и съответно съществено увеличаване на консумацията на енергия.

 

Обикновено параметрите във високата страна на хладилната система не се диференцират, т.е. приема се, че налягането на кондензация е равно на налягането на нагнетяване. Причината за това е, че в повечето хладилни системи нагнетателният пад на налягане е малък – под 0.5 K. Освен това, той оказва минимално влияние върху мощността и ефективността на хладилната система.

 

Например при стандартен компресорно-кондензаторен агрегат е достатъчно да се измерват параметрите на входа и на изхода на компресора и на изхода на кондензатора. Различен обаче е подходът при проблем във VRF система, състоящ се в интензивно заскрежаване на изпарителя на външното тяло.В този случай, трябва да бъдат измерени: температурата на входящия въздух, налягането и температурата на студените пари и да се определят температурата на изпарение и прегрева на изхода на изпарителя.


За да се определи подохлаждането, не е достатъчно да се измери налягането на изхода на компресора. Необходимо е да се измерят налягането и температурата на течността на входа на регулиращия вентил. Причината е, че в режим на отопление, горещите пари преминават през вътрешните тела, тръбопроводи, които обикновено са с голяма дължина, както и през други елементи. Съответно налягането на течността на входа на регулиращия вентил е значително по-ниско от налягането на изхода на компресора.

 

Като резултат, ако за определяне на подохлаждането, се използва нагнетателното налягане, получената стойност ще бъде съществено по-висока от реалната. При условие, че по определена причина на входа на вентила липсва подохлаждане, т.е. налице е двуфазна смес, това би довело до невъзможност за идентифициране на проблема.

 

Източник на снимковия материал: Инж. Светослав Влашки