Румяна Петева от Каменица: Бизнесът трябва ясно да заявява нуждите си и да дава навременна обратна връзка към образователната система

02.07.2024 г.10 мин.

В контекста на съвременните иновации, темата за бъдещето на инженерните специалисти излиза на преден план, а качественото техническо образование е ключов фактор за формирането на квалифицирани кадри, способни да се адаптират към непрестанно еволюиращите изисквания на индустрията. За да постави фокус върху този важен въпрос, екипът на Инженер.bg стартира рубриката „ТЕХНОкрат(с)ко ли е техническото образование в България?“, в която водещи професионалисти от бранша споделят своите мнения и идеи за настоящето и бъдещето на техническото обучение у нас. Днес имаме удоволствието да приветстваме г-жа Румяна Петева, директор „Човешки ресурси” в Каменица – водеща компания в индустриалния сектор и една от най-старите пивоварни в България. Румяна Петева заема настоящата си позиция от 1 февруари 2024 г., а зад гърба си има повече от 12 години опит в компанията, преминавайки през различни позиции в отдели „Човешки ресурси” на ниво страна, Централна и Източна Европа, EMEA* и APAC*, както и в отдел „Правни и корпоративни въпроси”. Като признат HR експерт, пред нас тя сподели своите виждания за предизвикателствата и възможностите пред българското техническо образование.

Г-жо Петева, „произвежда“ ли според Вас техническото образование в България достатъчно добре подготвени за практиката кадри?

Един току-що завършващ специалист няма как да бъде напълно подготвен за това, което го очаква дори на първото стъпало от професионалния му път, и мисля, че компаниите и бизнесът вече имаме разбирането за това. Да, въпреки практическите занятия – и в класната стая и в университета – все още можем да видим значително разминаване между обучението и реалните нужди на бизнеса и изискванията на работното място.

От академичното обучение обаче не можем да очакваме да дава адаптивността, опита и практическата мъдрост, които са ни нужни в реалната конкурентна работна среда. Тук идва ролята на една ангажирана бизнес среда, която със своите инструменти е активен партньор на образованието в създаването на подготвени кадри. Когато всички заинтересовани страни работят в тази посока, кадрите „излизат” все по-подготвени и мисля, че в последните 3 – 5 години виждаме това, включително и за техническите специалности.

Как бизнесът може да помогне в подобряването на този процес? Как може да се подобри още повече връзката между бизнес и образование?

Бизнесът, на първо място, трябва ясно да казва от какво има нужда, да дава навременна обратна връзка кога тези нужди се променят и в каква посока, а също и какви инструменти предлага, за да помогне на новите кадри да посрещнат очакванията му. С други думи, трябват ни още по-тясно сътрудничество и комуникация.

Можем да работим в посока насърчаване на консултативни съвети, които да включват представители на бизнеса и образователния сектор, за да има редовна и улеснена обратна връзка от индустрията относно учебните програми, тяхната адекватност и за това какво е представянето на завършилите млади хора. Можем да си сътрудничим повече с университетите и техническите училища за разработването на учебни програми, които съответстват на нуждите на бизнеса и ще гарантират, че завършващите ще са с релевантни за пазара знания и умения. Трябват ни и повече изследователски проекти заедно. За бизнеса те дават свежа перспектива и иновативни идеи за решения на реални предизвикателства от всекидневната ни работа. За младежите и студентите това е страхотна възможност да покажат креативност и да трупат опит, докато реализират идеите си. Чудесен пример за това са хакатоните и всички състезания, които насърчават срещите и сътрудничеството между студенти и професионалисти от индустрията.

Извън стандартните стажантски програми, каква иновация бихте предложили Вие за навлизане на млади специалисти в техническия бранш?

През изминалата година предложихме на пазара стипендиантска програма – двугодишна програма, ориентирана към студенти от технически специалности в трети курс. Предложението включваше една година подкрепа за завършване на четвърти курс от страна на бизнеса – пълно покриване на годишната такса и осигуряване на ментор от компанията, а през втората година – практика в предприятието. Стажантските програми остават най-прекият път, по който студентите могат да трупат практически опит и е важно да ги подобряваме и да ги поддържаме максимално близки до реалната работна среда.

Кои трябва да са според Вас следващите новооткрити технически специалности?

Образователната система трябва да е гъвкава и балансирана по отношение на новостите в инженеринга и да отделя по-малко време и фокус върху специалности, които нямат бъдеще. С навлизането на изкуствения интелект и внедряването му във всички бизнес сфери през следващите няколко години, смятам, че е важно да се обърне внимание и на приложението на AI в производството.

Ако говорим за ранно кариерно ориентиране (още преди гимназиалния етап), ще се съгласим, че днешните деца възприемат някои професии различно от нас и още по-различно от своите баби и дядовци. Как би могъл да се стимулира интересът им тогава към някои традиционни технически професии? Възможно ли е изобщо? Има ли смисъл?

Историята показва, че едни от най-успешните иноватори са били вдъхновени да търсят отговори още като деца. Използването на силните страни на учениците и осигуряването на адаптивна среда за развитие на интересите им е основа за възпитаване на бъдещите откриватели и технически умове. В тази връзка ранното кариерно ориентиране и демонстрирането на примери за успешно реализирани професионалисти в конкретната сфера има много голям смисъл. Тук роля ще изиграе открития диалог между бизнеса, образованието и родителите.

Какво трябва да направят университетите, за да стимулират интерес към дадени специалности? А какво бихте направили Вие като компания?

Ето тук идва мястото на популяризирането им към родителите. Запознаването им с основни тенденции на пазара на труда, но и срещата им директно с бизнеса. Дни на отворените врати, на които бизнесът да има възможност да участва. Ние, бизнесът, имаме експертите и трябва да ги показваме – като гост лектори, които да споделят със студентите своя поглед за текущите индустриални практики и технологии.

Запознати ли сте дали има механизъм за частно финансиране на специалности? Струва ли Ви се това ефективен подход?

Към момента имаме дуално обучение с Професионална гимназия „Проф. д-р. Асен Златаров” в Димитровград, както и партньорство с Университета по хранителни технологии в Пловдив. Отворени сме и се опитваме да създадем практики и с други училища и университети. Това е подходът, който смятаме за най-работещ – с добавена стойност за учениците и студентите, както и за бизнеса.

Има ли място изкуственият интелект в техническото образование? Къде е балансът между помощ и вреда?

Изкуствения интелект е бъдещето, но запазването на баланс е изключително важен. Според мен AI може да бъде полезен по линия на практики, както и генериране на нови идеи и подходи. Темпът, с който се развиват технологиите, става все по-бърз и по всичко личи, че той ще изпреварва способностите на образованието да актуализира програмите си достатъчно бързо, за да са релевантни на изискванията на пазара на труда. Това важи с пълна сила и за AI. Затова нашата отговорност като бизнес и като работодатели е двойна – да управляваме разумно внедряването на нови технологии и да даваме сигнал към образователните институции къде е смисленото място на темата в учебните програми и как тя да бъде предавана като знания на младите хора, така че да бъде актуализирана с правилния темп и съдържание.

*EMEA – Европа, Близкия изток и Африка

*APAC – Азия и Тихия океан

Благодарим Ви!

Източник на снимковия материал: Каменица

Тагове: HR, Каменица, кариера, образование, обучение, производство

Повече информация за компанията бихте могли да намерите в микросайта ѝ в Борса.bg!

Каменица АД
www.kamenitzacompany.bg