Пет разпространени мита за фотоволтаичните централи, които биха могли да попречат за вземането на информирани решения

Интересът към инвестиции в соларна енергия нараства както сред домакинствата, така и сред бизнеса. Причините са много – от нарастващите цени на електроенергията, през възможностите за самостоятелно производство, до търсенето на устойчиви решения с дългосрочна полза. Но с популярността на темата идват и многото митове – някои от тях базирани на остаряла информация, други – просто подвеждащи. Именно те могат да попречат на хората да вземат информирано решение, да инвестират прибързано на базата на нереалистични очаквания или просто да не го направят и да се лишат от реални ползи.

За да внесем яснота по темата и да разграничим фактите от заблудите, разговаряме с инж. Никола Василев, оперативен директор на Smart Solar, част от Смарт Енерджи Груп – доказан лидер в областта на соларните технологии както в България, така и в Европа. Той коментира пред Инженер.bg пет от най-разпространените заблуди, свързани с изграждането и експлоатацията на фотоволтаични инсталации.

Заблуда 1: Фотоволтаичната централа носи бърза и лесна печалба

Една от основните заблуди, с която се сблъскват потенциални инвеститори, е убеждението, че инвестицията във фотоволтаични системи ще им донесе бързи и значителни печалби. Реалността обаче е различна. По думите на експерта от Smart Energy, ако бързата печалба е основният мотив за изграждане на фотоволтаична централа, е твърде вероятно инвеститорът да остане разочарован.

Това е резултат от факта, че фотоволтаичната енергия е дългосрочен проект, при който възвръщаемостта на инвестицията не е моментална. „Затова правилният подход е да се мисли дългосрочно, в перспектива и стратегически“, подчерта той. Възвръщаемостта на капиталовложението обикновено се измерва в рамките на години, в зависимост от условията на пазара и конкретната инсталация.

Разбира се, има и моменти на краткосрочни пикове в цената на електрическата енергия, но те не трябва да бъдат основна движеща сила при вземането на решения. „Най-често хората, търсещи незабавни резултати, изпадат в разочарование в дни, когато цената на електроенергията падне до нулата или дори стане отрицателна. В същото време, други около тях злорадстват, но и те пропускат същността на нещата – крайната цел на инвестицията е именно постигането на икономическа ефективност в рамките на целия експлоатационен период – около 20 години“, добави инж. Никола Василев.

Заблуда 2: Фотоволтаичните системи не се нуждаят от поддръжка или специализирана квалификация

Много хора вярват, че веднъж инсталирана, фотоволтаичната система може да работи сама, без да се нуждае от редовно обслужване или специализирана поддръжка. Но инж. Василев е категоричен, че това е сериозна заблуда. „Като принцип, поддръжката на всяка фотоволтаична централа е задължителна и включва както периодични проверки на оборудването, така и систематичен анализ на ефективността, извършван от квалифицирани специалисти“, заяви той.

Това е особено важно за мащабни инсталации, но абсолютно същото важи и за малките домашни системи. „Тази отговорност не е на инсталатора или изпълнителя и той не е виновен, ако централата не работи правилно. Никой не може да гарантира работата на система, която функционира без нужда от обслужване и поддръжка“, обясни още инж. Василев.

Фотоволтаичните панели и инверторите се нуждаят от редовни проверки, за да се осигури тяхната ефективност и да се предотвратят повреди. Неправилната поддръжка може да доведе не само до понижаване на производителността, но и до отказ от гаранционното обслужване, което в дългосрочен план ще увеличи разходите за собственика на инсталацията. „В общия случай, към поддръжката на фотоволтаичните централи трябва да се подхожда по аналогия както към всяка машина или най-обикновен автомобил – ако не се поддържа коректно, неизбежно се стига до повреди и откази, а производителят няма да признае гаранцията, ако е налице очевидно неглижиране на елементарни правила, както и липсата на прегледи от оторизирано за това лице или сервиз“, казва експертът.

Заблуда 3. Всеки може да проектира и монтира соларна централа – цената определя всичко

„Качеството на проектирането и монтажа е от огромно значение – както за ефективността, така и за безопасността“, отбеляза инж. Никола Василев. Той предупреждава, че ниската цена често означава компромис, но и че високата не гарантира качество. „Професионализмът и компетентността са най-важни“, категоричен е той.

„След бума през 2022 г. на пазара се появиха множество нови фирми. Много от тях са без капитал, без активи и персонал, но обещават дългосрочни гаранции. А дали ще ги има след 10 години? Проектирането и експертността на проектантите се подценява. Докато обаче за малки централи грешките може и да останат незабелязани, то при по-големи проекти дори дребни на пръв поглед детайли – подредба и групиране на стрингове, равномерност на осветяване на панелите, симетричност при връзката с инвертори, избор и сечение на кабели, дължини и начин на полагане, позициониране и охлаждане на оборудването – могат да имат значително влияние върху ефективността“, обясни в детайли инж. Василев.

Той предупреждава още и за риска от използването на непълни или подвеждащи симулации, които представят нереалистични очаквания за добив. „Дори при използването на качествен софтуер обаче, не по-малко важна е компетентността на специалиста, който го използва. А понякога и функциите на програмите умишлено се използват непълно, за да се представи на клиента „розово бъдеще“ и привлекателна, но нереалистична възвръщаемост“, сподели специалистът.

Голям проблем е и че за монтаж често се използват „ad hoc“ бригади – нискоквалифицирани служители, наети временно и евтино. „Без постоянни екипи, мотивирани служители и адекватно обучение, качеството на изпълнението неизбежно страда“, продължи коментара си инж. Никола Василев.

Заблуда 4. Всяко място е подходящо за изграждане на фотоволтаична централа

Въпреки масовото убеждение, че фотоволтаичната технология може да бъде приложена навсякъде, истината е, че ефективността ѝ зависи в огромна степен от характеристиките на конкретната локация. Географското местоположение, ориентацията на терена и наличието на засенчване са фактори с пряко влияние върху производителността на една соларна система. „Всяко място има своите специфични характеристики, свързани както с релефа, така и с околната среда, които могат да окажат решаващо влияние върху ефективността на една соларна централа,“ подчерта специалистът. Това означава, че не само географската ширина е от значение, но и ландшафтните специфики – например дали теренът се намира в котловина, дали има често мъгли или какъв е ъгълът на слънчевото греене в различните сезони.

„Районът около град София като цяло не е сред най-благоприятните, защото се намира в затворена котловина между планини, което съкращава значително времето на пряко слънцегреене – особено в есенно-зимния период“, уточни още инж. Василев. Но дори при добър общ потенциал, локацията може да се окаже неподходяща, ако е изложена на засенчвания от близки сгради, дървета, електрически стълбове или ако теренът няма подходящ наклон и ориентация.

Заблуда 5: Инсталираната мощност е най-важна в една соларна централа

Голям брой инвеститори се фокусират върху числото, изписано като номинална (инсталирана) мощност на системата, без да обръщат внимание на реалните условия, при които тя ще функционира. Това е фундаментална грешка, която често води до неоправдани разходи и слаба ефективност. „В действителност реалната производителност на фотоволтаичната система зависи не само от номиналната мощност на панелите, но и от качеството и ефективността на използваното оборудване, правилния подбор на компонентите и – не на последно място – адекватното проектиране спрямо условията на конкретната локация“, добави експертът от Smart Energy.

И когато тези изисквания са подценени започват проблемите. Ако стремежът към максимално висока инсталирана мощност води до компромиси в дизайна – като твърде гъсто разположение на панелите или намаляване на наклона им до едва 10 – 15°, няма как ефективността да е равна на очакваната. „Инвеститорът остава с впечатлението, че така получава ефективна централа, докато всъщност плаща за завишена инсталирана мощност, от която реалният енергиен добив често е неоправдано нисък“, разясни инж. Василев.

Симулациите може и да показват близки стойности при годишната генерация (kWh/kWp), но критичните разлики се разкриват в месечните и почасовите анализи. Панелите с минимален наклон са ефективни основно в летните обедни часове – когато електроенергията е най-евтина. Обратно, „добре планираните системи, макар и с по-ниска номинална мощност, често демонстрират значително по-висока обща ефективност – благодарение на по-доброто си представяне през целия ден и през различните сезони.

Още един мит е и широкоразпространената конфигурация „Изток/Запад“. При нея панелите се ориентират двупосочно с цел удължаване на времето за производство. „Твърди се, че именно тези „крайчета“ от дневната генерация компенсират по-ниската обща продукция поради по-високите цени на тока в тези часови диапазони. На практика обаче това се оказва неефективен компромис“, разясни г-н Василев.

Той обясни още, че такава конфигурация може да е оправдана само в специфични случаи, например при плоски покриви, където има ограничено пространство и не може да се използва стандартната ориентация на панелите. „Въпреки това за повечето проекти конфигурацията „Изток/Запад“ не е оптимална и не води до по-добри финансови резултати“, допълни още инж. Василев.

Източник на снимковия материал: Smart Solar (Смарт Солар), ©Engineer BG via Canva.com