Инж. Иван Лазов от Фесто България: Професионалният връх в инженерството е вдъхновен от природата

Технологиите вече не просто подпомагат работата ни – те я преобразяват. Индустрията се променя с темпо, което до вчера изглеждаше немислимо, а изкуственият интелект все по-осезаемо влияе върху решенията, процесите и професиите на бъдещето. Във втората част от нашия разговор с инж. Иван Лазов, ръководител на отдел „Електроника и електрически задвижвания“ във Фесто Производство, надграждаме темите от предишния разговор и навлизаме по-дълбоко в динамиката между човека, машините и иновациите. Този път поставяме фокус върху това как се адаптира производството, кои умения остават незаменими и каква е ролята на лидера в ерата на автоматизацията. Г-н Лазов споделя наблюдения, които не просто информират – те провокират. Как се съчетава опитът на поколенията с хъса на младите? Къде поставяме границата между контрол и доверие? И може ли AI да бъде партньор, а не заплаха? Вижте в следващите редове!

Г-н Лазов, автоматизацията, дигитализацията и новите технологии променят индустрията с бързи темпове. Как тези процеси вече се отразяват на Вашата работа и конкретно на дейността на Festo в България?“

Навлизането на тези технологии е значително и неизбежно. Причината е ясна – днес „конкурентоспособност“ не означава просто да бъдеш първи, а да гарантираш устойчивост на пазара. За да останем равностойни или да изпреварим конкуренцията, внедряването на автоматизация, дигитализация и иновации е стратегическа необходимост.

Давам и пример с т.нар. „Shopfloor Management” за управление на производствените процеси. Днес всичко е дигитално - въвеждаме данните и системата автоматично ги обработва. Въпреки това се стремим да поддържаме здравословен баланс. В ежедневните ни срещи всеки един от нас, като участници, попълва един от показателите на ръка. Това е въпрос на ownership – знаеш, че този показател е твой и ти трябва да заявиш дали си „зелен“ или „червен“. Хората днес вече имат и много по-различна подготовка.

 Ако трябва да обобщя: дигитализираме се изключително активно. Имаме невероятна система за проследимост на продуктите – от автоматизирани складови стопанства, през системи за управление на запасите, до проследяване кой е произвел даден продукт и с каква партида. Но въпреки това човекът остава този, който „дава душа“ на целия процес. Подобренията по машините идват от хората и това ще продължи да бъде така.

Как всички тези технологии се отразяват на изграждането на един експерт и на уменията, които той трябва да развие?

Мисля, че живеем във време, в което осъзнаваме, че човек не може да си позволи да научи нещо много добре и да го работи до живот. Динамиката и бързите темпове в световен план  поставят човек в ситуация, изискваща  неговото постоянно развитие. Това означава усвояване на нови умения и непрекъснатото усъвършенстване на вече придобитите. Като компания, Festo  инвестира изключително много в учене през целия живот и на всички организационни нива. И аз, и колегите ми от управленския екип също имаме регулярни обучения – за придобиване и надграждане на нови умения, за гъвкавост и за адаптирането на новото знание на процесно ниво.

Какво е бъдещето на традиционните професии в условията на автоматизация и дигитализация? Как ще се промени ролята на един шлосер или стругар?

Новите технологии не отнемат, а създават бъдещето. Предизвикателството е, че всъщност новите технологии ще създадат огромна нужда от нови професии. Да, част от монотонните, повтаряеми и рутинни дейности е възможно да изчезнат, особено ниско платените, но голяма част от традиционните професии ще останат, да ще се трансформират или ще бъдат надградени. Това няма да елиминира нуждата хората да учат нови неща и да започнат да прилагат нови подходи. Напротив това също е шанс за нас да се учим, да се адаптираме и да търсим и намираме нови начини да бъдем ценни в един променящ се свят.

Кои ще са тези нови професии?

Ако имах готов отговор, вероятно щях да бъда много богат. Мислил съм по този въпрос, защото имам две деца и се опитвам да разбера в каква посока е правилно да ги насоча. Истината е, че не мога да кажа коя професия след 20 години ще е най-търсената или „топ“. Това е процес.

Очаквам обаче инженерната професия да става все по-ценена. Качеството на инженерите, които излизат от университетите, трябва да отговаря на реалните нужди на индустрията. Много нови роли ще са свързани с взаимодействието между машините и хората. Професиите ще са по-дигитализирани, но ще изискват изключително високи аналитични умения.

Това ни води към изкуствения интелект. Какво е Вашето мнение към навлизането му в индустрията? 

Еднозначен отговор няма. Ще ни направи ли по-глупави? Зависи от нас и от начина, по който го използваме. Ще дам пример – наскоро тествах 3D очила. Колегите от отдел „Инженеринг“ бяха изградили виртуално пространство на дигиталната фабрика, в което можеш да се разхождаш, да симулира реални действия и посредством натискането на бутони да преместваш части и компоненти и дори да се научиш да сглобяваш изделие. Имаме работни центрове, изградени така – без риск от брак на реален продукт. Нищо не замества докосването с ръка, но това дигитално пространство дава реалистична представа.

В производството на платки вече използваме машина, която прилага принципи на изкуствен интелект и се самообучава – анализира дали човек поставя правилния компонент, движенията на ръката, броя на компонентите. Аз виждам в това огромна възможност. Разбира се, може да бъде и заплаха – зависи как го използваме.

Често хората определят това да станем лениви като най-голямата опасност вследствие от появата на изкуствения интелект. Как да го избегнем?

С една дума – самодисциплина, както и с поддържане на базовите умения Отново се връщам към математиката, но добавям и четенето. Базовите науки поддържат мозъка в кондиция. Да, удобно е да попиташ изкуствения интелект, но отговорите му невинаги са верни. Понякога се обърква и дори напасва отговорите спрямо това, което очакваш да чуеш.

А как се предотвратява ленивостта на ниво компания?

Тук ключът е в създаването на възможности за учене. Успешните компании на бъдещето ще използват изкуствения интелект, за да направят работата по-интересна. Днес много дейности са монотонни – ръчни или офисни, а е много важно желанията на служителите да се срещнат с нуждите на компанията.

Изкуственият интелект (AI) ще помогне да намалим тези нежелани дейности, което ще отвори нови възможности и професии. Но преквалификацията изисква баланс – желанията на служителите трябва да се срещнат с желанията и нуждите на компанията.

Кои човешки качества очаквате да станат най-критични през следващите години?

Умението да се питаш „защо“ и да не приемаш нещо за даденост, само защото го пише в интернет или го е „казал“ изкуственият интелект. Това се допълва и комбинира с лични качества, като упоритост, инициативност, чувство за принадлежност и т.н. Във Festo има култура на непрекъснато подобрение, и за да направиш предложение за подобрение, можеш да използваш данни от изкуствения интелект, но човекът е този, който вдъхва живот идеята.

В компанията има вътрешно разработен изкуствен интелект – с диалогови модули и симулации. Отговорите му зависят от базата данни, която ние му подаваме. Развит е много добре, но дори и след 10 години, макар и да е много близо до човешкото общуване, едва ли някога ще го постигне напълно.

Ако AI даде грешен резултат, чия според Вас е отговорността за грешката?

Тук ситуацията е доста абстрактна. Ако се случи в моя екип, бих обяснил, че отговорността е лична. Трябва да проверяваме информацията и източниците. А и въпросът е как формулираш въпроса си. AI отговоря според това, което си го попитал. Със сигурност обаче не говорим за „Blaming Culture“, а за научени уроци. Такива ситуации са ценни примери  защо не трябва да се предоверяваме.

Ако можете да зададете един въпрос на личност, на която се възхищавате – кой би бил той?

Ако се ограничим в технологичния бранш,  бих избрал индустриалеца Мито Орозов – българин, чиято история научих от книгата „Лидерите: забравените истории на България“ на Ивайло Кунев.  Той е произвеждал файтони във Враца и е бил изключително близо до съвместна работа с Хенри Форд. Бих го попитал: Какво го е провокирало да избегне статуквото и как е намирал смелост да излезе от „кутията“.

Друг пример от същата книга е Пенчо Семов – човек, тръгнал от габровско село и превърнал Габрово във „фабрика на успеха“, деветия по БВП град в Европа. Той купува счупен тъкачен стан от Манчестър и изгражда огромно производство. Интересен факт е как е третирал богатството си. Ние имаме  много примери за успешни, добри и способни хора, за които трябва да се дава повече гласност, за които трябва да се знае и говори.

А можете ли да посочите трима технократи, на които се възхищавате?

На първо място - Стив Джобс. Много харесвам неговата мисъл „Когато назначавам нов човек, не го наемам, за да му казвам какво да прави. Наемам го, за да ми покаже какво аз мога да правя по различен начин“.

Вторият е Пенчо Семов, който вече споменах – визионер, който превърна Габрово в индустриален център.

Третият е Хенри Форд. Когато произвеждат първия автомобил, той казва: „Ако бях питал хората какво искат, щяха да кажат по-бърз кон“. Това е пример, че прогресът не винаги идва от това, което виждаме около себе си – а се случва еволюционно или революционно. Вярвам, че всяка компания трябва да има своята „революция“, иначе ефектът се губи.

Кои са Вашите топ 3 инженерни и технологични достижения?  

Първо – автомобилът. Той променя света и начина, по който живеем.

Второ – направлението Бионика във Festo. То се стреми да симулира технологично примери от природата, защото каквото и да правим, не сме съвършени – но природата е. И ние се учим от нея. Създадени са множество технологии – хоботи, грипери, пеперуди, мравки, кенгуру – цял един зоо свят, вдъхновен изцяло от движения в природата.

Трето – решението Festo да инвестира близо 9% от оборота в развой и развитие. Това показва визия, която е по-идеалистична цел от просто „бърза печалба“ и е възможна благодарение на факта, че Festo e семейна компания.

И като за финал, коя е Вашата най-смела мечта и в какъв проект мечтаете да участвате?

Ако трябва да избера проект, в който мечтая да участвам, това са бионичните разработки на Festo. Но биониката е моето професионално предизвикателство: да видиш движение в природата, да го прехвърлиш в 3D модел и след това да го превърнеш в реално устройство, което работи и носи стойност. Това е магията на инженерството, а за мен е равносилно на сбъдната мечта.

Първата част от интервюто с Иван Лазов можете да прочетете ТУК.

Източник на снимковия материал: Инженер.БГ