От „What Price Glory“ до „Dune”: Кои са технологиите в киното, с които визуалните ефекти спират дъха ни

27.08.2022 г.6 мин.

Инженерни истории

Септември „чука на вратата“, а с него и дъждовните дни. И макар и да ни е тъжно да изпратим горещото лято, мрачното време ни дава възможност за мързеливи следобеди пред екрана с любимите ни кинопродукции. Всички любители на киното обаче знаят, че едно от най-големите удоволствия е да се наслаждаваш на впечатляващите визуални ефекти в най-новите холивудски продукции, а тази седмица ние ще Ви разкажем именно за креативните технологии, които се крият зад тях. От класики като „Междузвездни войни” и „Джурасик Парк” до най-новите блокбъстъри, грабнали престижни награди в сферата, в следващите редове ще разкрием тайните на визуалните им ефекти (VFX).

За първи път терминът визуални ефекти се появява в кредитите на филма „What Price Glory” (1926), а тогава те най-често представляват процеси, произведени в камерата (in-camera effects), и/или ефекти, постигнати чрез други прости средства, като например: разделен екран (комбиниране на две или повече различни действия, заснети отделно, в един и същи филмов кадър), използване на модели или миниатюри, задна проекция (комбиниране на предварително заснет фон с преден план на живо), матови картини (видове картини, традиционно направени върху стъкло, на пейзаж или друг фон, които са комбинирани с други изображения в готовия филм) и др.

Оптичните или по-усъвършенстваните визуални ефекти се появяват малко по-късно, използвайки филм, светлина, сянка, лещи и/или химически процеси.

През 1977 г. Джордж Лукас и неговият екип променят начина, по който виждаме и създаваме филми завинаги. Вселената на „Междузвездни войни” е пълна със същества, космически кораби и технологии, които тогава все още не съществуват. Заедно с първия от поредицата филми се появява и Industrial Light and Magic (ILM) (компания за визуални ефекти на филми). Начело с дизайнера на специални ефекти Джон Дикстра, компанията конструира роботи и модели на космически кораби „от нулата“. Продукцията се стреми да направи нестандартните си герои възможно най-реалистични, а за да постигнат това усещане, Лукас и неговият екип намират начин да използват анимация, удивително детайлни миниатюри и компютърно контролирана фотография на движение, които впоследствие се превръщат в едни от най-запомнящите се специални ефекти някога.

Съвременните компютърно генерирани визуални ефекти или изображения, известни като CGI, се появяват в началото на 80-те години и изцяло променят работния процес, използвайки специален софтуер за постигане на много от по-традиционните ефекти (като матове, композиране, син екран или грим ефекти).

CGI изображенията в „Джурасик Парк“ (1993) остават едни от най-влиятелните визуални ефекти през последните десетилетия. Използвайки комбинация от практически ефекти и компютърно генерирани изображения, Стивън Спилбърг, Стан Уинстън и ILM създават емблематичен филм, който остава впечатляващ дори по днешните стандарти. Смесвайки аниматронни кукли от реалния живот с дигитални ефекти и внимателно намесвайки осветлението, ефектите в „Джурасик Парк“ издържат и до днес изпитанието на времето.

Днес индустрията на визуалните ефекти, въпреки продължаващите сложности и предизвикателства, е много по-стабилна и зряла, с по-оптимизирани и ефективни структури на разходите и бизнес моделите. Новите технологии като AI, облачна инфраструктура, Software-as-a-Service помагат на VFX екипите да съкратят и автоматизират рутинни и трудоемки задачи.

Въпреки това новите блокбъстъри не разочароват зрителите си. Научнофантастичният епос „Dune“ на Франк Хърбърт дълго време се смяташе за невъзможна адаптация. Но не и за прочутия режисьор Денис Вилньов, който заедно с двукратния носител на „Оскар“ за визуални ефекти („Блейд Рънър 2049“, „Първи човек“) Пол Ламбърт, успява да пресъздаде непресъздадимата продукция, в която присъстват 1700 VFX. Комбинация от практични реквизити и каскади, заедно с подобрения от CGI, създават невероятни кадри, които са изключително красиви в своята кинематография и същевременно придават различните нюанси на разказа. От стоманени плочи с мощни вибрационни двигатели в пустинния пясък, до стоманени палмови листа, през които преминава газ около всяко листо, визуалните ефекти в Дюн носят на Ламбърт поредния „Оскар“ в категорията.

Днес почти не съществува филм, в който да не присъстват някакъв вид визуални ефекти, и въпреки това мощните взривове, реалистичните чудовища и чуждестранните планети не спират да притаяват дъха на зрителите. Визуалните ефекти ще стават все по-добри и повече хора ще имат достъп до тях. Историята и настоящето са доказали, че в киното нищо не е невъзможно за пресъздаване, а галопиращото развитие на технологиите премахва всякакви граници за това.

За да подготвим този материал, използвахме информация от: filmsite.org, platt.edu, gigcapitalglobal.com, dw.com

Източник на снимковия материал: beforesandafters.com, ilm.com, gq-magazine.co.uk