„Sky Train” – железопътната линия между Цинхай и Тибет, която стига до „покрива на света“

„Sky Train“ е най-високата железопътна линия в света. Тя е връзката между Цинхай и Тибет и достига до надморска височина от 5702 m или както казват тези, които са имали възможност да се возят на влака – „Sky Train“ стига чак до „покрива на света“. ЖП линията се простира на почти 2000 km през платото на Хималаите и достига до „свещения град“ Лхаса в Тибет. Да, епичният обхват на линията е повече от впечатляващ и пътешествието с този влак е изключително вълнуващо, но това не е всичко, защото пътуването крие своите рискове. Какви са били инженерните предизвикателства пред строителите на „Sky Train“ Ви разказваме в днешната Инженерна история.

Ключова за най-високата железопътна линия в света е 1984 година, защото именно тогава е завършен първият участък от конструкцията, която свърза Пекин и Цинхай. Но как се стига до там?

Връщаме малко назад във времето до момента, в който Великобритания дава началото на промените в „свещения град“ Лхаса. Тогава на Тибетската гранична комисия ѝ е наредено да пресече границата на Индия, за да бъде възможно подобрение в търговските взаимоотношения на Великобритания и Тибет. На чело на Комисията е Франсис Йънгхъсбанд – британски военен офицер. Той действа стратегически и успява да удовлетвори желанията на Великобритания за навлизане в Лхаса. Една от множеството битки е известна като водилата се на най-висока надморска височина от всяко друго сражение в историята на света – битката за прохода Каро.

И така, през 1904 година британците успяват да стигнат до Лхаса и постигат първоначалната си цел – нов търговски договор с Тибет. Нашествието на Великобритания в Тибет обаче променя коренно отношението на Китай към Тибет, защото страната вече има стабилен сътрудник в лицето на Великобритания.

В близките около 50 години след това следват хаотични събития, сред които падането на династията Цин, които дават на Тибет независимост. През 1950 година обаче Червената армия се втурва да „освобождава“ Тибет от „крепостничество“. Това довежда до изгнание за тибетците и дава възможност на Китай да започне да променя облика на Тибет. Една от тези промени е именно строителството на „Sky Train“.

Отново стигаме до 1984 година и финала по строителството по първия участък на железопътната линия. Втората част на трасето е завършена през 2006 година – тогава е и откриването на спирка „Лхаса“. Тогавашният председател на Китайската народна република Ху Джинтао описва „Sky Train“ като „чудото на световната железопътна история“ и „великолепен подвиг в историята на железопътното строителство в Китай“. Инженерите, които работят по строителството на най-високата жп линия в света наистина постигат това, което мнозина смятат за невъзможно.

Работата по този проект е повече от предизвикателна. Строежът на „Sky Train“ подлага инженерите на животозастрашаващи климатични условия. Зимата на платото на Хималаите е изключително бурна и заради това Тибет си печели прозвището „Третият полюс“. Освен това природните условия също поставят сериозни предизвикателства пред инженерите от проекта. Най-големият проблем са били 869 000 km²  „вечна замръзналост“. Това явление се образува няколко пъти през зимата и е най-голямата площ от замръзнала почва извън полюсите. През лятото, „вечната замръзналост“ се превръща в блатиста почва. Това затруднява работата на инженерите, защото при такива резки смени на състоянието на почвата в рамките на една година земята може да се повдигне или спусне с до 30 cm.

Инженерите намират решение на този проблем, като изграждат една много голяма част от линията върху мостове. Но това не решава изцяло проблема. Тази зона остава много опасна, защото е участък, в който тектонските плочи се сблъскват, и възможността от сериозно земетресение не е изключена.

Китай е толкова горд от своя „Sky Train“, че го нарежда до Великата китайска стена и язовира Три клисури. Но въпросът, който си задават всички е защо Китай решава да дострои жп линията, въпреки всичките трудности. Отговорът звучи така. Идеята на Китай за строителството на „Sky Train“ идва от желанието за връзка със Запада. По този начин икономическото развитие в 12 от западните провинции на страната ще стане възможно.

След официалното си откриване „Sky Train“ получава своя бум от посетители – 2.5 милиона души пристигат в Тибет в първите пет месеца след като железопътната линия е завършена. Това от своя страна води до растеж над средния за страната и радикално преустройство на Лхаса. Появяват се хотели, павирани пътища, блокове и т.н.

Въпреки всичко това, „Sky Train“ си остава една от най-опасните линии.

Линията Цинхай – Тибет преминава през пусти местности. Всеки, който погледне през прозореца на влака, вижда само пожълтяла трева, снежна покривка и хоризонт, очертан с върхове, които приличат на крокодилски зъби. Най-опасното е, че при евентуална повреда на влака, много малко хора биха могли да удържат на суровите условия в Хималаите. Липсват вода и дървета и това, което разказват очевидци, возили на „Sky Train“, е, че може да се видят лешояди или пък изоставени военни съоръжения от епохата на Мао Дзъдун.

Днес, за съжаление, Тибетският автономен регион остава най-слабо развитият регион в Китай. За щастие пък, „свещеният град“ Лхаса продължава да е център на тибетската духовност и завинаги ще остане град, който мистифицира и вдъхновява.

За да подготвим материала, използвахме информация от: BBC, Lifestyle.bg, Tibet Universal Travel

Източник на снимковия материал: tibetuniversaltravеl.com, responsibletravel.com, chinadiscovery.com