„Only the sky is the limit”, или какви ги „вършат“ две млади дами от ТУЕС в света на високите технологии
Ивайла Панайотова и Милица Кирякова от 11 „в“ клас в Техническо училище „Електронни системи“ са тазгодишните победителки в категория „Любимец на медиите” на TUES Fest 2023. Проектът им ECCS (Emergency car crash system) впечатли медийното жури със своята социална значимост – в случай на катастрофа, системата автоматично изпраща съобщение до контактите за спешни случаи на пострадалия, както и на телефон 112, така че да се реагира възможно най-бързо. Като част от журито, Инженер.БГ посвещава днешната „Инженерна история“ на двете момичета, решили да насочат знанията и усилията си към разработка, спасяваща човешки животи. Как преминава денят им и защо „само небето им е граница“, Ивайла и Милица разказаха пред екипа ни.
Здравейте, момичета! Още веднъж Ви поздравяваме с отличието, което спечелихте на TUES Fest 2023! Но нека се върнем няколко години назад – защо решихте да учите в ТУЕС?
Ивайла: Решението да уча в ТУЕС беше спонтанно. Въпреки че баща ми е програмист, истината е, че не бях написала дори един ред код и нямах представа как се случват нещата. Но усещах, че това ще е моето „нещо“ и в крайна сметка познах!
Милица: При мен беше обратното – програмирането винаги ми е било много интересно. Занимавам се с това още от пети клас и реших, че няма по-добро училище от ТУЕС за мен.
Притеснявате ли се, че влизате в професионален свят, който все още е доминиран от мъже? Кои Ваши качества Ви мислите, че ще Ви помогнат да се справите в бъдеще като дами в света на технологиите?
Ивайла: Не се притеснявам ни най-малко! Смятам, че ние жените по никакъв начин не отстъпваме на мъжете в тази сфера. Според мен знанията и уменията зависят изцяло от интереса и положените усилия. Вярвам че, когато човек се старае и има желание да се учи и усъвършенства няма белег – пол, раса, етнос – който да попречи на успехите му.
Това, което мисля че ще ми помогне да се справя в бъдеще, са амбицията ми да се развивам, да уча. Обичам да доказвам на себе си, че мога повече отколкото предполагам.
Милица: За мен също не е проблем – справям се много добре с всичко. Винаги съм можела да мисля „извън кутията“ и да преодолявам проблемите по пътя си.
Ние „възрастните“ често обвиняваме „младите“, че не залягат достатъчно над учебниците. Каква част от Вашия живот и ежедневие заема учебният процес?
Ивайла: Всеки има свой начин на учене, аз лично запомням доста голяма част от материала още в часовете и преговарям вкъщи само за да затвърдя наученото. В ТУЕС моделът на преподаване ни предразполага да се интересуваме допълнително и така да навлизаме доста по-дълбоко в материята. Важна част заема и практическото обучение – чрез задачи или курсови проекти, при които се сблъскаме с множество проблеми, но след решаването им, придобиваме много повече знания.
Милица: На мен много рядко се налага да уча извън училище, всичко, което трябва да знам, го разбирам още в час. Отварям учебниците единствено по някои от предметите, които изискват повече запомняне.
Кой е любимият Ви предмет в училище и защо?
Ивайла: Всички предмети по специалността са ми интересни и имаме страхотни учители, които ни напътстват. Определено най-приятни са ми часовете по обектно ориентирано програмиране и операционни системи, заради материала, който намирам за интересен, и обстановката, която преподавателите ни успяват да създадат, за да сме стимулирани да учим.
Милица: Съгласна съм за часовете по обектно ориентирано програмиране. В тях учим как да мислим по начин, който ще ни е полезен в бъдеще, и когато го „схванеш“, всичко става много по-лесно. Също така преподавателят ни е много добър, обяснява всичко по разбираем начин и ни мотивира.
От ляво надясно: Ивайла Панайотова и Милица Кирякова
Имате ли странични интереси и хобита? Изобщо, разкажете ни как преминава един ден на ученик в ТУЕС?
Ивайла: Смятам се за креативна личност и имам доста хобита. Занимавам се с дизайн, рисувам, изработвам различни предмети, разработвам си проектчета. Учейки в ТУЕС, времето ми за извънкласни дейности определено е ограничено, но никога не съм страдала от липса на такова.
Денят ми в ТУЕС протича така – ставам сутрин и уча за предстоящите часове, след това отивам на училище, а вечер съм на тренировки. Тренирам айкидо от 10 години и въпреки натоварения ми график от интензивния туесарски живот, ми остава време за любимите ми занимания.
Милица: Моето внимание е завладяно изцяло от технологиите – нищо друго не предизвиква по-голям интерес у мен. Затова изцяло съм се отдала на тях дори в свободното ми време.
Какво ще посъветвате някого, който тепърва обмисля да кандидатства във Вашето училище?
Милица: Всеки, който обмисля дали да кандидатства, бих посъветвала да помисли дали това наистина е неговата страст. Ако отговорът е да, няма второ подобно училище, в което да може да се развие толкова и по този начин.
Ивайла: ТУЕС дава шанс за кариерно развитие, какъвто няма в никое друго учебно заведение. Ще има трудни моменти, които ще го научат на ценни уроци, но ще има и незабравими преживявания и спомени. Духът на ТУЕС също е много силен – има неразбиваема връзка между учениците и завършилите. Винаги има към кого да се обърнеш, ако се нуждаеш от помощ, защото както обичаме да казваме: „Веднъж туесар, завинаги туесар”. Ако можех отново да избирам училище, отново и отново, пак бих избрала ТУЕС!
По време на ТУЕС Фест 2023 Вие грабнахте наградата на медийното жури за най-социално значим проект. Разкажете ни накратко за Вашата разработка?
Милица: Целта на нашия проект ECCS (Emergency car crash system) е, ако човек попадне в катастрофа, изпадне в безсъзнание или не може да си извика помощ, системата да засече местоположението му и да изпрати сигнал до контактите му за спешни случаи и 112. Системата разполага и със сензор за дим, който при възникване на пожар може да изпрати сигнал и на пожарната.
Сблъскахме се с редица трудности – половината от елементите не работеха доста време, а един от тях изгоря и трябваше да поръчаме втори; едва успяхме да качим кода на платката. Накрая обаче успяхме да накараме всичко „да тръгне“ и сработи перфектно!
За в бъдеще искаме да вградим bluetooth, чрез който системата да се свързва директно с телефона, за да не ни се налага да използваме втора сим карта.
Ивайла: Идеята ни дойде случайно. Искахме за курсовия си проект да измислим нещо наистина полезно. Определено научихме много, докато го изпълнявахме.
С кое свое лично постижение се гордеете най-много?
Ивайла: Миналата година взех черен колан по айкидо, като така си доказах, че трудът винаги дава резултат. В училище засега най-високото ми постижение е наградата от тазгодишния фест, но както се казва в ТУЕС „Only the sky is the limit”.
Милица: Моето най-голямо постижение е, че успях да се справя с навлизането в тази сфера. Първоначално всичко беше много трудно, но съм много щастлива с този мой избор!
Пожелайте нещо на себе си от бъдещето.
Ивайла: Пожелавам си да бъда по-смела, защото знам, че мога!
Милица: Да продължа да се развивам напред и да не се спирам пред никакви трудности, защото за всеки проблем си има решение!
А екипът на Инженер.bg Ви пожелава, когато се срещнем след 5, 10 или 15 години, отново да видим същия плам в очите Ви! Успех, момичета, и нека технологиите бъдат с Вас!
Източник на снимковия материал: Инженер.bg, ТУЕС
