Чанги (Сингапур), Ко Самуи (Тайланд) и Пунта Кана (Доминикана) – три летища, които са дестинации сами по себе си

Случвало ли Ви се е да си изберете дестинация, да пристигнете на летището и да възкликнете „Уау“; да сте толкова впечатлени от архитектурата, инженерните решения, всички екстри и възможности, на които се натъквате, че да се зачудите има ли смисъл да напускате летището. Или пък ако се налага да имате престой на подобно летище, да решите да задраскате няколко числа във фиш на държавната лотария, защото такъв късмет вероятно си е веднъж в живота. Навярно пътешествениците, избрали да кацнат на някоя от аерогарите, за които ще Ви разкажем в днешната инженерна история, са преживели точно това. Ще Ви разходим от Сингапур, през Тайланд, чак до Доминиканската република, но само до техните летища, защото са толкова впечатляващи, че могат да се мерят със самата дестинация и дори да я засенчат. Затова „затегнете коланите“ и се насладете! Приятно четене!

Летище Чанги, Сингапур – толкова мащабно че влакът Skytrain се движи между терминали, огромен търговски комплекс и дори водопад

Летището Чанги се управлява от Службата за гражданска авиация на Сингапур и е основна база на Singapore Airline. Комплексът е важен участник в икономиката на страната, като от откриването си през 1981 г. се е превърнал в модел за подражание за авиационната индустрия. През 2018 г. беше признат за най-доброто летище в света по време на конкурса World Airport Awards в престижната класация на консултантската компания Skytrax и държа „короната“ за цяло десетилетие. Летището разполага с безплатен киноцентър, плувен басейн на покрива, денонощен спа център и градина с пеперуди.

Проектът е вдъхновен от уникалната смесица от природа и голям град, характерна за Сингапур, и повтаря репутацията му като „града в градината“. Тороидалната фасада от стъкло и стомана на така нареченото „бижу“ на Чанги (Jewel) е проектирана от консорциум от архитекти, ръководен от Моше Сафди. Това е най-впечатляващата част от летището, тъй като там е позициониран внушителния 40-метров водопад. Изпълнявайки своята мисия като връзка между съществуващите терминали, „бижуто“ на Чанги създава нова типология, ориентирана към общността, и преосмисля центъра на летището като основна атракция на пространството. Jewel предлага набор от съоръжения, като вътрешни градини, атракции за отдих, магазини и хотелска част под един покрив. Отличителната куполообразна фасада, изработена от стъкло и стомана, допринася за привлекателността на летище Changi като един от водещите въздушни центрове в света.

Въз основа на геометрията на тор, формата на сградата отговаря на програмната нужда от множество връзки в обстановката на летището. Четирите кардинални оси – север, юг, изток и запад – са подсилени от четири портални градини, които ориентират посетителите и предлагат визуални връзки с вътрешната среда и другите летищни терминали.

На върха на стъкления покрив на „бижуто“ на Чанги има окулус, който излива вода до центъра на сградата в зелена многоетажна градина. Водопадът Rain Vortex е най-високият вътрешен водопад в света и предлага светлинно и звуково шоу вечер. По време на честите и мощни гръмотевични бури в региона рециркулираната естествена дъждовна вода ще тече с повече от 10 000 gpm, което помага да се осигури охлаждане и въздушен поток в ландшафтната среда, събирайки значителни количества дъждовна вода, която да се използва повторно в сградата.

На 5-то ниво е Canopy Park, който включва 14 000 m² атракции, интегрирани в градински пространства, сред които мрежести структури, окачени в дърветата, висящ мост със стъклено под, лабиринт от жив плет, инсталации, изпълнени в сътрудничество с международно признати художници, и атрактивна топиарна разходка*.

Създадена да обслужва еднакво жителите на Сингапур и пътниците, сградата е директно свързана с автобусния терминал Changi и терминал 1 на летището. Достъпна е и от терминали 2 и 3 чрез пешеходни мостове, а влакът Changi Airport Skytrain със своята 6.4-километровата мрежа представлява неразделна част от операциите на летището, предлагайки междутерминални трансфери през градините. Той представлява автоматизирана система за превоз на хора (APM), обслужваща летище Changi, като в момента има 7 станции, разпределени във всичките три терминала.

Международно летище Ко Самуи, Тайланд – летен оазис с терминали на открито и екзотичната природа

Има много летища на живописни, екзотични места по света, но летище Ko Самуи (Koh Samui) държи „златния медал“ за най-красивото и най-добре проектирано в унисон с великолепната си природна среда.

Летище Самуи е частна собственост и се управлява от Bangkok Airways. Разположено е в северната част на острова, близо до плажа Бо Пут и започва да се строи през 1982 г., като е официално открито през април 1989 г. Често е описвано от посетителите като „най-красивото летище в света“ и още щом отваря врати, печели награда за оценка на въздействието върху околната среда, като доказва, че е възможно инфраструктурата да бъде едновременно екологична и естетически приятна. Използването на палмови листа и отвореният дизайн действат като естествена система за охлаждане на въздуха, намалявайки въглеродния отпечатък на летището.

Ко Самуи е плод на въображението на д-р Прасерт Прасартонг-Осот, президент и главен изпълнителен директор на Bangkok Airways, който иска летище на острова, за да помогне за създаването на новата си авиокомпания. След като привлича помощта на дружеството Habita, което проектира летището, визията на д-р Прасартонг-Осот става реалност. Летище Самуи е проектирано да се вписва в заобикалящата го среда, като същевременно е щадящо природата. Изграден от местни материали, като палма, дърво и ратан, отвореният дизайн до голяма степен отрича необходимостта от климатизация. Терминалите на летището съчетават атмосферата на полинезийски курорт и я комбинират със съвременен тайландски дизайн, впечатлявайки посетителите с минималистичната си архитектура.

През януари 2004 г. летището започна програма за разширяване на стойност 500 милиона бата (15 милиона долара). Шест нови терминала – четири вътрешни и два международни – бяха открити през 2007 г., което позволява на летището да приема 16 000 пътници на ден.

Въпреки това естетиката на летището не е нарушена. Новите терминали, построени от Ritta Co Ltd, са проектирани да изглеждат и да се усещат като тропически курорт. Те представляват нискоетажни сгради със сламени покриви, колони от палми и дървени и ратанови стени в открито оформление, което се слива с околностите на кокосовите плантации.

Една от главните атракции е Samui Park Avenue, която се намира между терминалите за заминаващи и пристигащи, на площ от 6400 m², и разполага с търговски център, спа центрове и ресторанти, кулинарна градина, център за масажи, хотелска част и дори пешеходна улица.

Международно летище Пунта Кана, Доминиканска република – да усетиш духа на Карибския регион от първата стъпка

Летище Пунта Кана е първото частно международно летище в света. Управлява се от Eastern Airport Corporation (CAE), част от Puntacana Group. Провъзгласено е за едно от трите най-добри летища в региона на Латинска Америка и Карибите в програмата за сравнителен анализ на качеството на летищните услуги, базирана на проучването на Международния съвет на летищата (ACI) за удовлетвореността на пътниците.

Историята му започва през 60-те години на миналия век, когато група северноамерикански инвеститори купува няколко парчета земя в източната част на страната, в район, известен като Punta Borrachón. Под ръководството на визионера Франк Рейнери започват да развиват туристическата инфраструктура. За да се подкрепи тази инфраструктура в район, където пътният достъп е труден и дълъг, е предложено изграждането на летище и така през 1984 г. започва да функционира международното летище Пунта Кана.

Архитектът Оскар Имберт Тесон проектира летището, като по това време подобна типология е изключително необичайна, съчетавайки тропическото и съвременното. Той включва органични форми и материали от традиционната доминиканска архитектура, като дърво, коралов камък и кана (б.ред: вид палма).

Търговската зона има извит таван, който съответства на дизайна на настилката, която води пътника през магазините. Перфорирани таванни панели, индиректно осветление и колони с огледална облицовка добавят модерен стил и елегантност.

Пътниците слизат от самолета директно на асфалта и се транспортират с автобуси до климатизираната сграда на терминала, където ги посрещат палми и дървена пергола. Зоната за връщане на багаж е много приятно пространство, естествено вентилирано и осветено, с високи тавани от тръстика, поддържани от метални конструкции.

Терминал B е с площ от 33 000 m², организирани на две нива. За разлика от Терминал А, външният облик на сградата е доминиран от бял бетон с големи пространства от тръстика и керамично изкуство от доминиканския художник Тимо Пиментел. Пространството за регистрация на пътниците е подобно на това на терминал А – с бетонни колони със същия тип увенчаване, въпреки че в този случай се използва открит бетон. Дизайнът на тавана съчетава дървени летви с бетонни греди, което прави съоръжението по-интересно. В зоната за получаване на багаж са поставени колони със зелен кръг – като абстрактно представяне на палмите, а стените са покрити с коралов камък. Външните фасади на Терминал B имат големи покривни стрехи от тръстика, които придават непрекъснатост на тропическия образ, който тази мега структура представя от самото си създаване.

*Топиария е градинарска практика за отглеждане на многогодишни растения. Чрез подрязването им се създават скулптури и се развиват и поддържат определени геометрични или нестандартни форми.

Подготвихме този материал с помощта на информация от: safdiearchitects.com, landtransportguru.net, samuiairportonline.com, webcafe.bg, theprivateworld.com, airport-technology.com, adrianahoyosdesignstudio.com, mypuntacanaholidays.com

Източник на снимковия материал: ©joyt, ©Pia Ong, ©Chris Putnam, ©Giovanni Callegari, ©super_jason, ©ivanmateev, ©aiisha5, ©mtcurado, via Canva.com, www.andamiosdeleste.com.do/proyectos/