„Царска Бистрица“ – дворец, ВЕЦ и следи от изключителни български архитекти

12.12.2020 г.4 мин.

Инженерни истории

С настъпването на декември подобаващо насочваме радарите си към зимните курорти. В днешната инженерна история обаче няма да планираме празничната си почивка, а ще се запознаем с архитектурната стойност на двореца „Царска Бистрица“ в Боровец, както и с техническите особености на разположената в непосредствена близост малка водно-електрическа централа.

Машината на ВЕЦ „Царска Бистрица“ е съставена от турбина, два генератора, два маховика и др. Съоръжението е създадено през 1912 г. от Siemens Schuckert Werke, Виена и е монтирана през 1914 г. Електроцентралата е с максимална мощност от 130 kW/h, необходимото количество вода е 65-70 l/s, а налягането ѝ е 19 bar.

Задачата на централата е да захранва лятната резиденция и някои от сградите в съседство, а енергия черпи от р. Бистрица Мусаленска, която преминава през царския комплекс. През 1983 г. ВЕЦ „Царска Бистрица“ е включена към т. нар. енергиен пръстен на България.

Турбината на ВЕЦ-а е тип Pelton и е с номинална мощност от 140 kW. Регулаторът е централно монтиран пред турбината. Генераторите, тип WI 120/750, са монтирани от двете страни на турбината, като всеки от тях е с мощност от 120 kW, честота на въртене 750 min-1, номинален ток 462 А и номинално напрежение 150 V.

Управлението на надвековната електртроцентрала е ръчно, а защитите са релейни. Тя разполага още с два повишаващи трансформатора с напрежения 300/380 V и 0.4/20 kV. Захранващите линии също са две за пренос към електроенергийната система и за собствена консумация.

Дворецът на царете Фердинанд I и Борис III носи автентичния български възрожденски стил, но в него се забелязват и архитектурни влияния от Европа. Строителството му започва през 1898 г. с първото крило, останало популярно като „ Стария дворец“, в което има няколко стаи, спални и кабинет. Впоследствие се появяват другите две крила, включващи трапезария, гостна, спални, кабинет и бодуари. Автор на архитектурния проект е арх. Пенчо Койчев.

Любопитни факти за арх. Пенчо Койчев разказва неговата внучка Невена. Дипломира се като инженер-архитект от университета в Гент, Белгия с отличие. Отхвърля предложение от именития проф. Луис Клоке за асистентска позиция във висшето заведение, за да се завърне в родината.

 

Друго значимо постижение в кариерата на арх. Койчев е проектирането и ръководенето на строежа на Съдебната палата в София.

Ще завършим разходката си с още два обекта в района, които носят архитектурния стил на двореца – лятната резиденция „Ситняково“ и ловната хижа „Саръ гьол“, които са построени по проект на арх. Георги Фингов. Сградите са представители на утилитарното високопланинско строителство, като впечатление прави уютната сецесионова декорация и обзавеждане.

Арх. Георги Фингов е наричан пионер на сецесиона в българската архитектура. Учи в Техническия университет във Виена. Покрай работата си в австрийската столица се среща с направлението сецесион. Впоследствие основава архитектурно студио в България.

За да подготвим материала, използвахме информация от Инженер.bg, samokov-info.com, stroiinfo.com, bnr.bg и др.

Източник на снимковия материал: Инженер.bg

Тагове: архитектура, ВЕЦ, електрозахранване