Тайните на Багдадските батерии: Древна технология за лечение, магически ритуали или нещо съвсем различно и прозаично?

През 1938 г. немският археолог Вилхелм Кьониг (Wilhelm Konig) прави откритие, което и до днес поражда повече въпроси, отколкото отговори. В селището Худжут Рабу, близо до Багдад, той намира глинен съд с меден цилиндър и железен прът вътре – конструкция, която прилича повече на прототип на батерия, отколкото на обикновен съд. Корозията по вътрешността подсказва, че в съда е имало киселинен агент, вероятно оцет или вино, които са способни да създадат електрохимична реакция. Кьониг прави дръзко заключение: този предмет е древна батерия. Тази идея обаче остава в сянката на избухналата Втора световна война, а загадката е почти забравена. Почти…

Откритието

Багдадската батерия всъщност представлява три съчленени артефакта. Първият е малък глинен съд, който при откриването е бил с височина 14 cm, но вероятно е бил по-висок в завършен вид. Горната част на съда, която е счупена, се предполага, че е била запечатана с асфалт. Вътре в съда е бил поставен вторият артефакт – меден цилиндър, който от своя страна е обгръщал третия елемент – железен прът. Прътът е стърчал през тапата на съда. По артефакта се забелязват следи от корозия, което подсказва, че съдът вероятно е бил пълнен с течност, която е достигала до железния прът през кухия меден цилиндър. 

Багдадската батерия често е наричана Батерията на Кьониг на името на откривателя си. Кьониг, художник и археолог, който по-късно става директор на Националния музей на Ирак, не предоставя подробности за това къде, кога и как е попаднал на този предмет.

Общоприето е, че Батерията на Вилхелм Кьониг е била намерена в района на Худжут Рабу, който сега се намира в иракската столица Багдад. Въпреки това, както и много други детайли около този артефакт, информацията остава неясна. Например някои смятат, че Кьониг я е открил по време на разкопки през 1936 г., докато други вярват, че я е намерил през 1938 г. в мазето на Националния музей на Ирак.

През десетилетията след откритието на Кьониг Багдадските батерии – които според някои източници са десетина на брой – се превръщат в обект на научни и псевдонаучни дебати. Няма консенсус относно възрастта и предназначението им. Някои източници ги датират към партския период (около 200 г. пр.н.е.), други предполагат, че принадлежат към сасанидския период (225–640 г. от н.е.). Разминаването в датирането поражда съмнения относно техния произход и автентичност.

Партското царство (247 г. пр.н.е. – 224 г. от н.е.) е древна държава в днешен Иран, създадена от племето парти (парни). То се развива като мощна империя, която се противопоставя на Римската империя и Селевкидите, контролирайки ключови търговски пътища, включително Пътя на коприната. Управлявана от династията на Аршакидите, империята се характеризира с децентрализирана структура, където местните владетели имат значителна автономия. Партиите съчетават елементи от персийската и гръцката култури, като същевременно развиват уникална военна стратегия, основана на тежка кавалерия. През 224 г. от н.е. империята е свалена от Сасанидите, които наследяват нейните територии.

Сасанидската империя (224 – 651 г.) е последната предислямска персийска империя, основана от Ардашир I след свалянето на Партийското realm. Тя се простира на територии, включващи днешен Иран, Ирак и части от Централна Азия, Кавказ и Арабския полуостров. Сасанидите са известни с централизираното си управление, културния си разцвет и развиването на зороастризма като държавна религия. Империята играе ключова роля в търговията между Изтока и Запада и често влиза в конфликт с Римската и Византийската империи. Тя е свалена от арабските халифати, но оставя значително културно и политическо наследство в региона.

Теориите за употребата

Галванизиране

Багдадските батерии със сигурност са могли да провеждат електрически ток, както показват експериментите с техни реплики. Сред тях са и тези, изработени от студенти по древна история под ръководството на д-р Марджори Сенешал (Marjorie Senechal), професор по история на науката и технологиите в Smith College, САЩ.

Някои учени предполагат, че батериите са били използвани за галванизация – процес, при който тънък слой метал се нанася върху друга метална повърхност. Тази теория е особено привлекателна, тъй като е свързана с една от основните мотивации за изобретателност – икономическата изгода.

Д-р Арне Егебрехт (Arne Eggebrecht), директор на Roemer and Pelizaeus Museum в Хилдесхайм, Германия, дори твърди, че е успял да нанесе сребърен слой върху метал, използвайки реплики на батериите и гроздов сок като електролит. Въпреки това липсата на достатъчно документирани резултати от тези експерименти оставя хипотезата недоказана.

От своя страна Кьониг също смята, че батерията е използвана за това. Известно е, че по онова време такива практики са се случвали в бижутерството и други дейности, но с по-примитивни методи. Той изказва теорията, че батерията е разработена, за да позволи много по-лесния процес на галванизиране. Критиците на тази теория изтъкват факта, че няма доказателства за този процес по онова време или след него. В същото време има много доказателства за други методи за позлатяване.

Една от основните слабости на теорията на Кьониг е свързана с ограничената мощност на самата Багдадска батерия. В сегашния си вид тя е способна да генерира едва около 1 V енергия – недостатъчно, за да захрани значителен товар или да се използва за процеси като позлатяване. Освен това липсват доказателства за наличието на проводници, които биха могли да увеличат мощността, както и за познания в областта на окабеляването по онова време.

Друго предизвикателство е свързано с поддръжката – електролитът би трябвало да се долива постоянно, което би било неудобно заради асфалтовата запушалка, характерна за съда. Най-сериозната критика към тази теория обаче е липсата на исторически записи за използването на подобно устройство – нито по време на предполагаемия му произход, нито след това. Ако Багдадската батерия е била технологичен пробив, защо няма доказателства за нейното по-широко разпространение или за нейно усъвършенстване в следващите епохи?

„Не можем да твърдим със сигурност за какво точно са били използвани тези предмети, но е възможно да са служили като батерии, защото работят“, споделя тя. Направените реплики са успели да генерират напрежение от 0.8 до почти 2 V.

„Липсата на проводници е разочароваща“, признава д-р Крадок (Craddock), експерт по металургия на древния Близък изток от Британския музей и допълва „Това може да означава, че нашата интерпретация за тяхната функция е напълно погрешна“.

Въпреки това той остава убеден, че предметите са били използвани като батерии и че е възможно да бъдат открити още подобни находки. Напълно вероятно е да има и други примери, съхранявани в музеи по света, които просто не са идентифицирани като такива. Д-р Крадок отбелязва, че е възможно някои от елементите на тези устройства да липсват, което затруднява разпознаването им като батерии. „Само когато всички части са на мястото си, тези артефакти разкриват истинската си природа“, смята той.

Магия в храма или трик?
Една от най-увлекателните теории за Багдадските батерии е свързана с тяхното възможно използване в религиозни ритуали. Д-р Крадок предполага, че батериите може да са били скрити в статуи на богове. При докосване на статуята, вярващият би могъл да получи лек електрически удар – достатъчно силен, за да създаде усещане за „божествена сила“. Така свещениците биха могли да използват статуите за контрол върху вярващите, създавайки илюзия за магия и мощ.

Сценарият е интригуващ: свещеник задава въпроси на поклонника, който, при грешен отговор, докосва статуята и получава шок. При правилен отговор батериите се изключват, създавайки илюзия за „милост“ от страна на боговете. Подобни трикове са документирани и в други древни култури, например с двигателя на Херон в Египет – примитивна парна машина, използвана за изумяване на аудиторията.

Херон Александрийски е древногръцки изобретател, физик и математик от 1 век от н.е., живял в Александрия. Счита се, че е работил в александрийския Музейон, а трудовете му, запазени и до днес, са ценен източник за древната наука. Херон е известен с изобретения като автоматични врати, куклен театър, автомат за стоки, одометър и първите програмируеми устройства. Той разработва механизми с щифтове и въжета, предшественици на съвременната автоматизация и описва първата известна парна машина.

Медицинска иновация?
Друга възможна употреба на батериите е в медицината. Древните гърци и римляни са описвали болкоуспокояващите свойства на електрическите риби, използвани за лечение на подагра и главоболие. Наличието на иглоподобни предмети в близост до батериите подсказва възможна връзка с акупунктура, при която лек електрически ток може да е използван за стимулиране на нерви.

В статията си в Journal of Near Eastern Studies Пол Т. Кейзър (Paul T. Keyser) също предлага, че Багдадските батерии може да са били използвани за медицински цели. Според него в древен Акад и Вавилон са работили два вида лекари – асипу и асу. Докато първите диагностицирали заболяванията чрез гадания, вторите прилагали лечение с лекарства, заклинания и потенциално – електрически ток. Древните гърци и римляни са използвали електрически риби за облекчаване на главоболие и подагра. Кейзър предполага, че липсата на електрически риби в региона е довела до създаването на батерията като заместител.

Въпреки това, слабият ток на батериите би бил недостатъчен за реално медицинско въздействие, особено в сравнение с добре документираните обезболяващи от онова време, като опиум и вино.

Ако не е батерия, какво е тогава? Мистерията остава

Много хора вярват, че съдовете на Багдадската батарея някога са служили за съхранение на свещени свитъци. Те не само визуално приличат на други примери за такива съдове в близки обекти като Тигрис, но и са открити на място, където е имало много такива буркани. Според тази хипотеза желязната пръчка е трябвало да увие около себе си свитъка, който след това е бил поставен в медната тръба. В статията си Кьониг дори цитира такива буркани със свитъци като често срещани при разкопките.

Загадката на Багдадските батерии остава неразрешена. Докато някои ги смятат за доказателство за древни технологии, други ги възприемат като обикновени съдове, използвани за съхранение. Липсата на ясни писмени доказателства и контекст затруднява разгадаването на тяхната истинска роля. Едно обаче е ясно – тези обекти предизвикват въображението и ни напомнят, че древните цивилизации са били далеч по-изобретателни, отколкото сме склонни да предполагаме. Дали тези батерии са били символ на научен напредък, инструмент за религиозен контрол или просто куриоз, остава отворен въпрос. Отговорът може да се крие в праха на бъдещите разкопки или в архивите на музеи, които тепърва трябва да бъдат разгледани.

Източници на информацията: bbc.co.uk, ancient-origins.net, discoveryuk.com и др.

Източник на снимковия материал: Ancient Architects, Google Images, ancient-origins.net, discoveryuk.com, smith.edu