Когато смелостта срещне „извънземна“ инженерна мисъл, или как България допринася за световната космонавтика?

В духа на днешния ден, празникът на храбростта и българската армия, избрахме за герои на нашата „Инженерна история“ първите български космонавти, които имат професионална военна подготовка и носят званието „Военен летец първи клас“. Останете с нас, за да прочетете повече за тяхната смелост и значимостта на българските изобретения в световната космонавтика. Ще Ви запознаем също и с историята на инженера, израснал в наши земи и спомогнал за осъществяването на един от най-мащабните проекти на човечеството – кацането на Луната.

Историята на българската космонавтика започва през 1969 г. с основаването на Научна група по физика на Космоса. Малко по-късно тя прераства в Централна лаборатория за космически изследвания, а през 1987 г. се обособява като Институт за космически изследвания при БАН, който днес познаваме като Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ).

Групата по физика на Космоса, вдъхновена от международната космическа програма Интеркосмос от 1967 г., изобретява първия български космически уред „Прибор-1“, който служи за йоносферни измервания. По това време младият екип вече има опит в изследването на йоносферата, затова насочва своите усилия към създаването на апарат, измерващ пряко параметрите на йоносферната плазма – средата, през която се разпространяват радиовълните и съобщенията между Земята и нейните сателити. След тежки изпитания, уредът, съставен изцяло от българска електроника, бива закрепен към изкуствен спътник на Интеркосмос и напуска пределите на планетата. Благодарение на данните, които „Прибор-1“ събира, страната ни е призната като космическа държава.

Следващото отличително събитие в хронологията на българската космонавтика е белязано от полета на първия български космонавт – Георги Иванов. На 10 април 1979 г., в 20:34 ч. московско време, от космодрума в Байконур, намиращ се в днешен Казахстан, е изстрелян космическият кораб „Съюз-33“. Негови пасажери, след усилени тренировки и подбор, са Георги Иванов и командирът на полета, летецът космонавт Николай Рукавишников. Въпреки че мисията е трябвало да продължи 7 дни, поради технически затруднения, двамата остават в открития Космос около 2 денонощия и след 31 обиколки на Земята, апаратът се приземява аварийно.

Любопитен факт е, че Георги Иванов остава несмутим през цялото време и поставя световен рекорд за най-спокоен пулс в историята на пилотираните полети. Това, което самият той споделя, е, че на борда е взел българския флаг, „История славянобългарска”, пръст от старата столица Плиска и от вр. Шипка – символ на героизма за освобождението на България.

Интересна е историята и на втория български космонавт – Александър Александров. Той се готви заедно с Георги Иванов като негов дубльор. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания в Съветския съюз, а когато се завръща в България става заместник-директор на Централната лаборатория за космически изследвания при БАН. Няколко години по-късно, на 7 юни 1988 г., след споразумение между двете страни, Александров е включен в екипажа на втория съветско-български полет. Мисията продължава 9 денонощия и 20 часа, 7 дни от които Александров прекарва на орбитална станция „Мир“. Космонавтът извършва 59 успешни научни експеримента и дори осъществява телемост с Тодор Живков, излъчен на живо по националната телевизия.

За да прекарат толкова време в Космоса, българските летци, а и не само, се нуждаят от храна. Но храната, такава, каквато я познаваме на Земята, няма как да бъде изстреляна. За да бъдат подходящи за „извънземно“ пътуване, хранителните продукти трябва да преминат през специална обработка, базирана на процеса лиофилизация. Това представлява предварително замразяване и вакуумно изтегляне на влагата т.е. дехидратиране. По този начин ястията запазват своите полезни вещества и вкус, за да осигурят пълноценното хранене на космонавтите.

Страната ни е третата в света, която успява да овладее технологията на произвеждане на „космическа“ храна след САЩ и Русия и докато Георги Иванов е бил изпратен с експериментален пакет с няколко продукта, то вторият български космонавт излита с 25 вида ястия.

През 1990 г. българските учени правят една крачка пред всички, като първи изобретяват оранжерия, в която се отглеждат четири вида зеленчуци. С развитието на програмата, специалистите успяват да получат житни кълнове, класове и зърно. Космическата оранжерия СВЕТ прекарва 10 години в Космоса и осигурява пресни продукти, сред които репички, зелени салати и др. Това българско постижение допълнително приближава човечеството към извършване на пилотирани мисии до Марс или отвъд.

Ако мислено напуснем пределите на страната и се пренесем в Съединените американски щати по време на подготовката на „Аполо-11“ за полет до Луната и обратно, то ще открием, че важна роля в космическата мисия изиграва българинът Иван (Джон) Ночев. Роден в Карлово, Ночев завършва механо-техническо училище и работи в държавната аеропланна работилница в Божурище. След това продължава образованието си в Берлин, Прага и Виена. По-късно заминава за Канада, а от там се премества в САЩ, където работи рамо до рамо с най-блестящите умове, разработващи ракетни и космически технологии за Пентагона и НАСА. Приносът на българина се изразява в разработката на реактивните двигатели, които разрешават неяснотата около най-важната част от мисията – кацането на спускаемия апарат на повърхността на Луната, както и неговото издигане и скачване обратно със совалката. Благодарение на усилената работа на Ночев, маневрирането на ракетата „Орел“, от която Нийл Армстронг стъпва на Луната, преминава успешно.

В своята 50-годишна космическа история, България е изпратила над 150 апарата в Космоса и е провела дори повече научни експерименти в областта. В световен мащаб става осемнайсетата космическа държава и шестата, която има космонавти. Днес работата в Института за космически изследвания и технологии не спира, експериментите с „космическата“ храна продължават, а специалистите бележат успехи и в космическата медицина – разработват мини холтер система, която записва данни за кръвно налягане, температура на тялото и др. Сред защитените патенти на ИКИТ са автопилот с вграден телескопичен сензор за йонизиращи лъчи, радиотелескоп за наблюдение на Слънцето, IoT система, станции за пасивен радар, наноспътникова камера за детекция на йонизиращо лъчение и десетки други, а един от най-мащабните български проекти, апаратът „Люлин-МО“ достигна Марс и доставя информация за радиацията и условията от повърхността на Червената планета.

За да подготвим материала, използвахме информация от: БАН, ИКИТ, БНР, БНТ, MediaBricks.bg.

Източник на снимковия материал: БАН, MediaBricks.bg, canva.com