Да разбиеш сейф: сложните инженерни технологии зад кутиите за съхранение от Рамзес II до холивудските продукции днес

19.11.2022 г.8 мин.

Инженерни истории

Разбиването на сейфове винаги е била една от най-впечатляващите и спиращите дъха части от криминалните филми. И въпреки че сякаш свързваме тази практика с повече негативни асоциации отколкото със суперлативи, зад отключването на металните кутии се крие впечатляваща инженерна мисъл, много търпение и усет към дребните детайли, което превръща тази дейност в хоби за някои от най-гениалните умове, които познаваме. В следващите редове ще ви разкажем за техническата част на отварянето на сейфове с уговорката, че няма да използвате новите знания, за да разбиете сейфа на монетния двор като разбойниците от Money Heist.

Историята на сейфовете е много по-дълга отколкото сте очаквали. Първият познат на човечеството сейф датира още от 13-ти век преди Христа и се смята, че е принадлежал на египетския фараон Рамзес II. Намерен в гробницата на фараона, първият сейф представлява заключваща се система, подобна на тази, която в момента се използва за щифтовите ключалки. Изграден е с подвижни щифтове, които падат в дупки, за да заключат сейфа. Впечатляващо постижение за преди повече от 3000 години. Римляните са тези, които прибавят зъбците в ключалката на сейфа, за осигуряване на най-висока защита на техните стоки от кражба, а за допълнително повишаване на сигурността използват различни размери и форми на прорези, така че всяка ключалка да изисква различен ключ, за да се отвори.

През следващите векове сейфовете стават не само по-сигурни, но и далеч по-красиви, а към тях биват прибавени алармени звънци, които звънят, ако някой се опита да отвори сандъка, както и ключалки, които са кодирани с цифри и букви и могат да бъдат отворени без използване на ключ. Модерният сейф се ражда във Великобритания като страната е единствената, която предлага ресурсите и знанията за изграждането на най-модерните и най-надеждните за времето си сейфове, давайки ход на индустрия, която днес е една сред най-развитите и предлага различни видове сейфове, работещи с разнообразни механизми.

Разбира се, с модернизирането на кутиите за съхранение, се развиват и уменията на хората, които успяват да ги „кракват“ без да притежават ключ или да знаят необходимата комбинация от цифри и букви. Методите за разбиване на сейфове се различават в зависимост от типа на механизма на заключване и набора от умения на кракера на сейфове.

Те варират от пробиване във вратата на сейфа до използване на сила за отваряне или разрушаването на вратите на сейфа чрез използването на експлозиви. Въпреки това, най-интригуващата практика за отключване си остава финото изкуство на манипулирането на ключалката, изискваща способността да разбиеш комбинацията на сейфа и да го оставиш точно както е бил намерен. Манипулирането на ключалката е умение, което изисква бърз ум и пъргави пръсти, както и добра представа за цифри и способност да бъде начертана графика на възможните числа в комбинацията, или на хартия, или,още по-впечатляващо, в нечий ум.

Най-простата дефиниция за манипулиране на ключалките е отключване на сейфа чрез усещане за леки разлики в поддаването на циферблата, когато разбивачът се натъкне на вътрешни контактни точки, а след това разработи правилната линия на колелата вътре в ключалката. Противно на холивудските продукции, в които крадецът успява да отключи сейфа само щом доближи ухото си до металната кутия в рамките да десетина секунди, реалният процес на манипулиране на ключалката отнема много време и години практика, а що се отнася до проследяването на прещракванията в механизма с ухо, освен тях е нужно да се усетят и вибрациите в ключалката, за да се отключи сейфът.

Въпреки че процесът на разбиване на сейфове в голяма част от случаите е нелегална дейност, кракването на ключалки може да бъде и законна практика, ако се извършва от ключар с определена цел. Професионалистите често използват техниката за манипулиране на ключалката, но ако сейфът трябва да бъде пробит, те следват множество съвети и регулации за безопасност при разбиването на кутията, за да предотвратят трайно увреждане на сейфа или унищожаване на съдържанието, съхранявано вътре.

Сейфовете често биват рекламирани като „устойчиви на разбиване“ и компаниите се опитват да се надминат една друга по отношение на надеждността на своите изделия. В миналото конкуренцията става толкова голяма, че в често явление се превръщат така наречените „сейф битки“. Едно от най-известните състезания е проведено на Парижкото изложение от 1867 г., когато конкурентни производители излизат едни срещу други, за да проверят чий сейф може да издържи на различни опити за разбиване и дори унищожаване за най-дълго време.

Разбиването на сейфове се превръща и в хоби на един от най-гениалните физици в модерната история. Наричан вторият Айнщайн, Ричард Файнман (1918 г. – 1988 г.) е американски физик-теоретик, известен с работата си в интегралната формулировка на квантовата механика, теорията на квантовата електродинамика, физиката на свръхфлуидността на свръхохладените частици течен хелий, както и работата му във физиката на елементарните частици, за която той предлага партонния модел. За принос в развитието на квантовата електродинамика Файнман получава Нобелова награда за физика през 1965 г. заедно с Джулиан Швингер и Шиничиро Томонага.

Физикът започва да разбива сейфове, докато работи върху проекта на САЩ за атомна бомба в Лос Аламос по време на Втората световна война. Хобито го увлича и той посвещава цяла глава от автобиографичните си мемоари на истории, свързани със сейфове, които е разбил.

Днес индустрията предлага редица надеждни сейфове, подходящи за съхранение на всякакви видове съдържание. Прецизно изработените механизми предпазват както пари и бижута, така и ценни книжа и важни документи, а новите технологии за сигурност допълнително гарантират опазването им. И въпреки всичко, ако все пак случайно забравим нашата комбинация, отключваща металната кутия, винаги има някой, който знае как да ни помогне…

За да подготвим материала, използвахме информация от: Insafe, The history reader

Източник на снимковия материал: Canva