„Ммм, български – от Своге!“: Шоколадовата фабрика на Велизар Пеев в Своге празнува 100-годишен юбилей

Днес всички оценяваме качествата на шоколада, а някои дори не могат да си представят живота без него, но в съвсем близкото минало не е било така. В зората на XX век у нас са се приготвяли само шекер, халва, локум, боза и салеп. Шоколадът е бил почти непознат, но това не е попречило на един човек да види бъдещето му в България и да го превърне в неизменна част от живота ни. Става дума за Велизар Пеев, 41-годишен офицер от Сръбско-българската война, който повярвал в потенциала на шоколада. Визионерът с безупречен усет за новото решава да изостави досегашната си кариера и да се посвети на производството на сладкото изкушение. В следващите редове ще проследим историята на един от най-успешните предприемачи у нас и неговата фабрика за шоколади, която точно 100 години по-късно е доказателство за това как една „сладка“ мечта се е превърнала в реалност!

Началото на шоколадовото приключение

Историята на Велизар Пеев започва със скандален инцидент, в който той възразява на княз Фердинанд, след като е обиден от него. С думите „Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер”, Пеев поставя княза на място, но това води до изпращането му в запаса. Решен да започне на чисто, Пеев заминава през 1900 г. за Франция, където се хваща на работа в местна шоколадова фабрика. Именно там строителният инженер научава тънкостите на занаята и майсторството на шоколада. Година по-късно Велизар Пеев се връща в България и отваря първата си работилничка за захарни изделия на улица „Екзарх Йосиф” в София. Той оборудва занаятчийницата си с австрийски машини и довежда френския майстор Коломб, за да обучи работниците.

Първоначалният успех не идва лесно. Шоколадът е непознат продукт и хората не знаят как да го консумират. Репликата „Как се яде? С лъскавата хартишка или без нея?“ не предизвиква смях по онова време, а отразява реалното недоверие към продукта. Друг забележителен случай е свещеник от село, който пише на Пеев с въпрос дали шоколадът е течност и ако е така, да им изпрати бутилка, за да го опитат.

Въпреки това, нестандартните рекламни техники на Пеев също заслужават вниманието на хората. Той създава иновации, които привличат интереса на младите хора и не само. На опаковките на шоколадчетата са отпечатани знамената на различни държави, а децата, които събирали цялата серия, получавали килограм шоколад. Тази рекламна стратегия била пълна с уловки – знамето на Канада например било в много малък тираж, което създавало допълнителна интрига и вълнение сред децата.

Освен със своите креативни рекламни кампании, Пеев се отличавал и със своето внимание към детайлите в опаковките на продуктите си. За да осигури най-доброто изживяване за клиентите си, той опаковал бонбоните с хартиени кошнички и ги поставял в елегантни дървени кутии. Шоколадовите си изделия рекламира още и с каруца, на която пишело: „Велизар Пеев – бисквити, хляб и шоколади“, а по-късно със закрит автомобил, който обикалял града и осигурявал достъп до неговите сладки изкушения.

За кратко време недоверието бързо отстъпва място на истинско възхищение у прехласнатите любители на шоколада.

Изграждането на шоколадовата империя

С времето продуктите на Пеев получават множество международни награди и отличия. Той става придворен доставчик на шоколадови изделия за княз Фердинанд, а „царска” бонбониера в луксозна дървена кутия подслажда приемите в двореца.

Пеев се превръща в основен производител на шоколад в България, с две трети от производството на какаови продукти в страната. През 1924 г. той отваря фабриката си в гр. Своге, близо до София, избирайки мястото заради водните ресурси и железопътната линия, които улесняват транспортирането на суровини и готова продукция. Фабриката започва работа с 300 работници и 170 машини и се развива до такава степен, че към предприятието се изгражда електроцентрала, която през деня захранва фабриката, а вечер снабдява града с ток. За работниците са построени и безплатни жилища и столова. Жените саморъчно опаковали шоколад, а мъжете се борели със старите и тежки машини. Трудът бил толкова изтощителен, че ръководството на фабриката решило да предложи на служителите си малки награди като маникюр, прическа, обущар и стилист на работното място. Но този ръчен труд отдавна е в миналото.

Наследството на Велизар Пеев

В началото на 30-те години на XX век ръководството на фабриката е поето от Велизар Пеев-младши, който доставя какао от Холандия и купува машини от Германия, Италия и Австрия. На 23 декември 1947 г. фабриката е национализирана и преименувана на Завод за шоколадови изделия „Република”.

Десетилетия след това, през 1993 г. международната компания Крафт фуудс купува фабриката и така започва историята на бранда „Своге”. През 1994 г. първите шоколади „Своге” се появяват на българския пазар и се рекламират по телевизията. Първото телевизионно излъчване на реклама на „Своге” става известно с мил швейцарски експерт, който се усмихва от екрана и с акцент заявява: „Български, от Своге.”

През 2013 г. компанията собственик на завода в град „Своге“ променя своето име и се превръща в Mondelez.

Шоколадовият крал на България

Историята на Велизар Пеев е история на иновации, упоритост и предприемачески дух. Той успява да въведе непознат продукт на българския пазар и да го превърне в символ на качество и удоволствие. Днес „Своге” е втората най-голяма марка шоколад в България и първа в сегмента на тъмните шоколади по пазарен дял. Фабриката в Своге е призната и за лидер в света по най-бърза поточна линия за бонбони. С модернизацията, поточната линия произвежда и опакова по 600 бонбона в минута. Всичко това е наследството на човек, притежавал визия и смелост да следва мечтите си, превръщайки шоколада в неизменна част от българския живот.

Велизар Пеев не само създава първата шоколадова фабрика в България, но и поставя основите на индустрия, която днес произвежда тонове шоколад за целия свят. Неговата мечта продължава да живее във всяко блокче шоколад.

Източник на снимковия материал: ДА „Архиви“, личен архив Лина Пеева, Държевен архив, Mondelez

Източник на информацията: bulgarianhistory.org, nova.bg