От „самоход“ до прага на Новото време: „Велосипедната треска“ от края на 19-ти век променя живота на съвременния човек

10.09.2022 г.9 мин.

Инженерни истории

В следващите редове ще Ви преведем през дългия път, осеян с иновации и оптимизации, който изминава съвременният велосипед, за да изложим поредното доказателство за това, че новаторско мислене е „двигателят“ на промяната. Разбира се, ще започнем с кратко въведение за неговата мощ и влияние, като се отбием до края на 19-ти век по времето на „Велосипедната треска“.

„Велосипедната треска“ от края на 19-ти век е първообразът на масовото увлечение по автомобилизма, възникнал впоследствие като естествен резултат от драйфа към усъвършенстване и развитие на човечеството. Това явление остава в историята с грандиозните си мащаби и обостреното влияние върху различните индустрии. Производството на велосипеди нараства осезаемо, като само 30 години след 1869 г. броят на нашумелите превозни средства се увеличава 500 пъти, достигайки завидната цифра 650 000. През 1895 г. американската индустрия начислява 1.25 милиона велосипеда, изнесени за чуждестранните пазари.

Популярността на велосипедите стимулира тяхното производство, но успоредно с това се превръща в причина за финансова криза в редица области на промишлеността и търговията. Само производителите на шапки усещат навреме „вятъра на промяната“. Те извличат огромна полза от нашумялата иновация, след като в Конгреса се прокарва закон, който задължава велосипедистите да носят шапка. 

Признатият за първообраз на познатия днес велосипед е самоходът. През 1818 г. неговият създател и пионер във велосипедизма – Карл Фридрих Кристиан Лудвиг Драйз фон Зауерборн, главен лесничей на Баден и камерхер (б.ред. управител на имение/дворец), получава изобретателски патент, одобрен от херцога на Баден за срок от 10 години.  

Задвижването на самохода се е осъществявало посредством избутване с крака, но заради грубата и нефункционална концепция, този прототип донася на създателя си единствено славата на чудак. 

Следващата спирка от пътя на съвременния велосипед е през 1860 г., когато се поема инициатива за усъвършенстване на самохода, като се интегрира отдавна известният педален механизъм. За него се предполага, че възниква през 1430 г., като през 1480 г. вече е вкаран в употреба за задвижване на точиларски камъни, а от 16-ти век се превръща в неизменна част от струговете и предачните машини.

Шотландският железар Къркпатрик Макмилън изработва изцяло метален самоход с педално задвижване. 

Лъч светлина към по-осезаема оптимизация се дава едва през 1874 г., когато масивните дървени колела се изместват от тънки метални обръчи със спици. Предното колело започва да расте, а задното да намалява, което води до появата на класическия „паяк“. 

Недостатъци на „паяка”, вдъхновили търсенето на решение: 

  • Скоростта зависела от диаметъра на предното колело, но заради ограниченията, които дължината на човешките крака налагала, не можело да се постигне особено висока скорост;
  • Твърде висок център на тежестта – нестабилност в странично и надлъжно направление;
  • Неудобство – освен, ако не е проявявал завидна сръчност, човек не можел да се качи сам на „паяка”.

През 1863 г. братята Пиер и Ернест Мишо от Париж демонстрират своя железен модел на велосипед, с което прославят Франция като „родината на велосипеда“.

Джеймс Старли, Англия, е автор на няколко оригинални конструкции, чиито оптимизации са се запазили и до наши дни. С неговото име се свързва и диференциалният механизъм (б.ред. осигурява различна ъглова скорост на колелата в завой, с което премахва вредното приплъзване), който от триколесните велосипеди, преминава в автомобилите. 

Значимо усъвършенстване прави Хари Лоусън с внедряването на верижно-зъбното предаване. То издига велосипеда на принципно нов етап от неговото развитие. Година по-късно Ханс Ренолд произвежда втулково-ролковата велосипедна верига. 

Акцент върху комфорта при пътуване поставя Джон Бойд през 1845 г. Той предлага да бъдат монтирани пневматични гуми. Изобретението му обаче било изпреварило времето си и потънало в забвение. 

„Роувър“ - създаден през 1885 г. от Дж. К. Старли. 

Любопитно! 

В края на 19-ти век патентните бюра са буквално затрупани от велосипедни заявки. През 1892 г. САЩ издава 4000 патента, Великобритания – 2400, Франция – 1000. В бюрата постъпват всякакви предложения, като например: „гигант“ за 28 души (на 4 колела), велосипедна железопътна линия, велосипед рало, велосипед платформа за товар. 

Армията също отчита потенциала на новото превозно средство, като не пропуска възможността да се възползва от него. Първоначалната идея била да се монтира оръдие на платформа между два велосипеда, но тя била бързо отхвърлена от артилерията, заради липсата на достатъчно познания за създаването на толкова леко, компактно и безоткатно оръдие. Самата платформа обаче била възможно решение, което води до появата на товарни платформи, задвижвани от 2 велосипеда. Те се оказват от полза за транспортиране на товари, муниции и ранени. Скоро след това във всички европейски армии били създадени велосипедни роти, предшественик на мотострелковите и като цяло моторизираните звена. 

Триколесен велосипед „Жокей“ – „железен кон“

Създаден от немския обущар Ринглеб, неговата система за задвижване (сходна на ездата), освен като приятна и неуморителна, е оценена от лекарите и от хигиенна гледна точка. 

Едноколесният велосипед 

Той представлява голям обръч с диаметър 3 m, съединен чрез 6 двойки спици с главината. Вътре в обръча се намирали седалката, верижната предавка и педалите. Той обаче имал съществени недостатъци:

  • Прекалено бързо придвижване, недопускащо употреба по улиците;
  • Неудобство от страна на влизането в него и скачането от него при опасност;
  • Инерцията при спиране предизвиква въртене на велосипедиста;
  • Множество катастрофи, следствие от „чудовищния“ вид на превозното средство, с който конете не могли да привикнат.

Любопитно! 

Твърди се, че непоносимостта на кучетата към велосипедите възниква след създаването на екстравагантния дамски велосипед на Мей. Предното му колело имало форма на обръч, в който трябвало да бяга кученцето на пътничката. Целта била докато се разхожда, животното да „разхожда“ и стопанката си. 

Сгъваеми велосипеди – „понита“

Те дават гласност на нов начин за транспорт, който би бил изключително полезен днес – „автовел“ (б. ред. автомобилът се оставя на паркинг, а с велосипеда, изваден от багажника и сглобен за 2-3 min, се достига до всяко кътче на града). Това алтернативно решение допринася както за понижаването на смога, така и за повишаване на физическата активност и извършването на здравословно движение. 

През 1954 г. в Япония се създава „Национален велосипеден технически център“, със задача да стимулира и подпомага производството на велосипеди, като предоставя теоретична, експериментална, конструктивна, технологична и икономическа помощ на фирмите. 

Като емблеми на времето остават верижната предавка и обтекателят (б.ред. конструктивно устройство за намаляване челното съпротивление, което навлиза през 1914 г. и с него дори посредствен колоездач, можел да задмине рекордите за времето). С напредъка, който химията бележи, за любителите става възможно да създават обтекатели, които са леки, здрави, устойчиви и еластични. Това от своя страна вдъхновява идеи като конструкции с лежащ колоездач и такива за тандеми с 4, 6, 8 или повече места. Въпреки навлизането на автомобилизма, изобретателската дейност и иновативните идеи по велосипедите „не натискат спирачки“.

Източник на информация: „От велосипеда до метрото“, Григори Костандиев 

Източник на снимковия материал: „От велосипеда до метрото“, Григори Костандиев, freepik.com, bul.bicycle-works.com