Да ти прилошее от робот, или как ефектът Uncanny Valley влияе на възприятието ни за човекоподобни обекти според Масахиро Мори

Със своите метални „тъкани“, отсечени движения и стави „на показ“, хуманоидните роботи бързо се превърнаха в еманация на човешкия стремеж към съвършената машина. Оказва се обаче, че този стремеж се сблъсква челно със страха от непознатото, прерастващ в погнуса, дори в отвращение – именно заради андроидите. Така стигаме до японеца Масахиро Мори и неговата хипотеза Uncanny Valley (Зловещата долина), която разглежда психологическата реакция към обекти, които се доближават силно, но все пак несъвършено до човешкия вид.

Масахиро Мори е инженер по роботика и професор в Токийския университет, който през 1970 г. публикува своето есе за Uncanny Valley (яп. Букими но тани) в почти апокрифното списание „Energy“. Хипотезата му представлява теоретизирана връзка между човешкото подобие на даден обект и афинитета на зрителя към него. Дълго време текстът остава непознат извън пределите на Япония, до 2005 г., когато оригиналното есе е преведено на английски език. От тогава въпросите, които той поставя, продължават да предизвикват нови изследвания и полемики – някои учени я отхвърлят, други я приемат, трети се стремят да я докажат и да установят и измерят причините за явлението.

Какво на практика представлява ефектът Букими но тани?

Масахиро Мори предполага, че когато приликата на даден обект с човешко същество се увеличава, нараства и афинитетът на хората към него, предизвиквайки емоции на симпатия и емпатия. Това обаче продължава само до определена точка. Когато подобието се доближи до почти пълна идентичност, положителните усещания у човека спадат драстично, като се заменят от зловещо чувство, неприязън и отвращение. Понякога това добива физическа реакция – като гадене например. Според Мори движението засилва зловещото усещане – както е видно от графиката, кривата на линията за движещи се обекти е много по-стръмна отколкото линията за неподвижни обекти.

Ако приликата на обекта с човек продължи да нараства, афинитетът също се „завръща“ до нива, отразяващи отношението към друг жив човек. Именно рязкото пропадане и последващото покачване на симпатиите образуват т.нар. долина.

Какво предизвиква ефекта Uncanny Valley?

Самият проф. Мори не привежда научни доказателства, за да докаже своето твърдение. Но пък редица изследователи се заемат с това на по-късен етап. Едно от проучванията установява, че участниците са най-обезпокоени от илюзията за човешко съзнание, породена от визуалната прилика, или с други думи – вероятността роботът срещу тях да мисли и чувства като човек. Друга теория се насочва към първичния инстинкт – човекът е еволюционно програмиран да предпочита партньори, които изглеждат силни и здрави. Но тъй като хуманоидите все още имат несъвършени движения, това е сигнал на подсъзнателно ниво за опасност или болест.

Изследванията на хипотезата довеждат до два важни извода:

• Не всеки преживява ефекта на „Зловещата долина“ еднакво – по-силният или по-слабият ефект зависят от житейския опит на човек;

• Ефектът може да намалее след взаимодействие с робота, което показва, че корените на „долината“ могат да са изцяло във външния вид, а не в поведението на обекта.

Реалното влияние на Uncanny Valley

В крайна сметка хипотезата на Мори се ползва с противоречив характер и от технологична, и от философска гледна точка. Това обаче не значи, че не повдига актуални за времето въпроси. Най-същественият сред тях, разбира се, е за границата между човешкото и нечовешкото. Започвайки от „Франкенщайн“ на Мери Шели, през „Автоматите“ на Хофман, „Аз, роботът“ на Айзък Азимов, през японските кукли бунраку в театъра „но“, „Дюн“, до съвременните хуманоиди, като Sophia и всички нейни „братовчеди“, темата остава вечна. Да не забравяме, че преди няколко години #uncannyvalley завладя TikTok, карайки потребителите да се гримират, така че да изглеждат „нечовешки“.

Хипотезата на Мори се отразява и на индустриалния дизайн. Съвременните инженери намират два начина за преодоляване на ефекта – единият е с достигане на пълно съответствие на андроидите с човека, а другият – обратно с нарочно търсене на индустриален вид, който установява „спокойствие“ между човек и робот.

За да подготвим този материал, използвахме информация от www.researchgate.net, www.britannica.com, piron.culturecenter-su.org, сп. InGlobo.

Източник на снимковия материал: ©Engineer BG via Canva