Отвъд предразсъдъците: Жените пионери на България, оставили трайна следа в архитектурата, науката и инженерството у нас
В историята на българската култура, наука и технологичен напредък се открояват имената на хора, чиито постижения далеч надхвърлят рамките на собственото им време. Сред тях са и първите жени, осмелили се да навлязат в области, смятани дълго време за изцяло „мъжки“ – инженерството, архитектурата, авиацията и др. Със своя талант, знания и непоколебима воля те оставят трайна диря в развитието на българското общество, а техният личен пример продължава да вдъхновява и до днес. Затова, само броени дни преди отбелязването на Международния ден на жените в инженерството – 23 юни, решихме да насочим вниманието към жените пионери, които още в първите десетилетия на XX век прекрачват границите на традиционните обществени представи и намират своето място в едни от най-престижните, но предизвикателни професии.
Историята на първите жени инженери и архитекти в България е удивителна разказ за амбиция, упоритост и кураж, тъй като в онази епоха се е приемало, че строителството, архитектурата и техническите науки са запазена територия „само за мъже“. А ето кои са някои от дамите, които успяват да разбият тези стереотипи у нас:
Арх. Мария-Луиза Досева-Георгиева – първата жена архитект в България
Родена през 1894 г. в Търговище, Мария-Луиза Досева избира да поеме по професионален път, който по онова време е почти изцяло затворен за нежния пол. През 1913 г. кандидатства архитектура в Техническия университет в Мюнхен, но получава отказ единствено заради това, че е жена. Това обаче не я обезкуражава и тя продължава образованието си в Техническия университет в Дармщат, където успешно завършва през 1917 г.
Същата година се завръща в родината, като се установява в Бургас, и през 1920 г., едва 26-годишна, открива собствено архитектурно студио – рядко постижение за жена по това време. В продължение на повече от 5 десетилетия проектира десетки жилищни, обществени и стопански обекти в Бургас и региона. Сред най-известните ѝ творби са хотел „Булевард“ (по-късно „Чехословакия“), редица емблематични жилищни сгради и множество училища в Югоизточна България.
Със своята дългогодишна практика и професионални успехи Мария-Луиза Досева-Георгиева се утвърждава като първата жена архитект в България и един от пионерите, доказали, че талантът и професионализмът нямат пол или възраст. Нейното творчество остава важна част от архитектурното наследство на страната.
Арх. Виктория Ангелова-Винарова – жената, която придава европейски облик на София
Когато говорим за първите български жени архитекти, името на Виктория Ангелова-Винарова неизменно заема централно място. Родена през 1902 г. във Велико Търново, тя получава образованието си във Виенския технически университет и Техническия университет в Дрезден – два от най-престижните европейски центрове за архитектурно обучение по онова време. След завръщането си в България младата архитектка се установява в София и бързо привлича вниманието на професионалните среди със своя талант и амбиция.
Едва 24-годишна тя печели конкурса за проектирането на сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, днес със статут на Столична библиотека. Проектът е реализиран под нейно техническо ръководство и се превръща в една от емблемите на площад „Славейков“. Сградата впечатлява със своя стил „Интернационал“, характерен за европейската архитектура между двете световни войни. Вниманието към детайла личи както във фасадата с декоративните елементи и символиката на строителството и архитектурата, така и във внушителното фоайе с мраморни колони и художествено оформени пространства.
Арх. Ангелова-Винарова печели и конкурс за изграждането на Културен дом на правниците, а през професионалния си път участва в десетки архитектурни състезания, в които редовно се нарежда сред победителите. Някои от нейните най-значими проекти в столицата включват разширението на Природонаучния музей, преустройството на Втора хирургия към Александровска болница, сгради към Художествената академия, училища, жилищни кооперации, както и санаториум за гръдноболни в с. Радунци – един от най-големите на Балканите.
Нейният принос към развитието на българската архитектура е пример за изключителна отдаденост и талант. Макар животът ѝ да е прекъснат едва на 45-годишна възраст вследствие на тежка бронхопневмония, арх. Виктория Ангелова-Винарова остава сред най-ярките фигури на своето поколение.
Проф. Елисавета Карамихайлова – българката, която поставя основите на ядрената физика у нас
Сред най-впечатляващите личности в българската научна история безспорно е проф. Елисавета Карамихайлова – първият ядрен физик на България и една от първите жени учени с международно признание. Родена през 1897 г. във Виена в семейство на българин и англичанка, тя отраства в среда, в която образованието, хуманизмът и стремежът към знание са високо ценени. По време на Балканските войни и Първата световна война участва в доброволчески инициативи заедно със своето семейство, а по-късно избира да посвети живота си на науката.
Следва във Виенския университет и работи в Радиевия институт – едно от водещите места за изследвания на радиоактивността в Европа. Нейните проучвания върху гама-лъчите, радиолуминесценцията и трансмутацията на химичните елементи допринасят за развитието на ядрената физика в период, когато тази наука тепърва разкрива своите възможности. Особено значимо е съвместното ѝ изследване с австрийската физичка Мариета Блау от 1931 г., което впоследствие се оказва сред важните стъпки към откриването на неутрона – едно от най-революционните постижения в науката на XX век.
Научната ѝ кариера продължава в Кеймбриджкия университет, където работи в легендарната Кавендишова лаборатория под ръководството на Ърнест Ръдърфорд – основоположника на ядрената физика. Там тя си сътрудничи с водещи учени и разширява изследванията си в областта на ядрената спектроскопия.
Въпреки перспективите за международна кариера, Карамихайлова избира да се завърне в България. Тук основава и оглавява Катедрата по атомна физика към Софийския университет и става първата жена хабилитиран преподавател във Физическия факултет. По-късно ръководи научна дейност и в Българската академия на науките. Нейното наследство включва десетки научни трудове, поколения учени и основите на съвременната българска ядрена физика.
Мария Атанасова – жената, която „покори“ небето
Сред най-забележителните биографични истории е тази на Мария Атанасова – първата българка граждански пилот и една от първите жени в света, управлявали тежки пътнически самолети. Родена през 1926 г. в с. Калековец, Пловдивско, тя избира да поеме по път, който дори за много мъже по онова време изглежда трудно постижим.
Още от ранна възраст проявява интерес към летенето и успешно завършва курс за летци към аероклуб „Граф Игнатиево“. След това продължава обучението си във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, където се дипломира с отличен успех и постепенно се утвърждава като един от най-опитните пилоти в българската гражданска авиация.
През кариерата си пилотира самолети от различни поколения и натрупва близо 14 000 летателни часа – впечатляващо постижение дори по съвременните стандарти. Международно признание получава през 1965 г., когато успешно приземява самолет при изключително сложни метеорологични условия на едно от най-натоварените европейски летища. С професионализма си тя доказва, че уменията, дисциплината и техническата подготовка нямат пол. Днес Мария Атанасова е символ на смелостта да се преодоляват ограниченията и на способността на българските жени да бъдат сред най-добрите в света в своята професия.
Източник на снимковия материал: ©Engineer BG via Canva.com, foundationbma.org, Община Марица, Столична библиотека (Facebook)