Поглед към Римски Картаген: Какво е значението на водата и каква е историята на някои от най-грандиозните хидро съоръжения в света

Тази седмица видяхме официалния трейлър на „Гладиатор II” – дългоочакваното продължение на шедьовъра на Ридли Скот от 2000 г., който разказва за вечния човешки стремеж към свобода и справедливост, но също така и за гладиаторските игри като неизменна част от ежедневието в Римската империя. Римляните считали тези зрелища за държавно дело, наравно с хляба, а също и с... водата. Императорите и местните управници възприемали за своя отговорност да осигурят безплатен достъп до вода за всеки гражданин без изключение – доказателство за това са множеството римски акведукти и цистерни, открити във всички някогашни владения на Вечния град, които и до днес са символ за цивилизация, инженерен и архитектурен гений. Днес насочваме поглед към хидротехническите съоръжения в Римски Картаген (днешен Тунис), които впечатляват с мащаб и величие и се нареждат сред най-големите, откривани някога. Какво „шепне“ историята за акведукта Загуан и термите на Антоний, вижте в днешната ни Инженерна история.

Малко история: Римляните завладяват Картаген

Пунически Картаген датира приблизително от около 1000 пр.Хр. до 146 г. пр.Хр., когато римската армия превзема и изравнява града със земята – буквално и продължително. Територията е посипана със сол, така че никаква растителност да не може да избуи наново, а строителството е абсолютно забранено. След като страстите утихват, се приема закон, който допуска изграждане на римска колония извън Италия. Така, в близост до предишния град възниква Римски Картаген, който просъществува до около 698 г. сл.Хр., когато отново е разрушен – този път от арабските завоеватели.

В периода, когато Рим завладява Картаген, голяма част от водата в града се набавя от кладенци или домашни резервоари, които се захранват от дъждовна вода и често са дълбоки поне 2 m, така че могат да поберат няколко хиляди литра. Но как да оцелеят новите заселници в условия, толкова различни от тези в Рим? Решението идва с комбинация между пуническите цистерни и римските акведукти. Пример за това са останките от цистерните в Малга (la Malga), състоящи се от поредица от 15 резервоара, всеки от които с вътрешна дължина 100 m, ширина 7.5 m и дълбочина 4 m. Общият им максимален капацитет възлиза на повече от 44 000 m³, което ги прави най-големите цистерни в римската античност.

Акведуктът Загуан

Основната част от водата, с която се снабдява Римски Картаген обаче идва по акведукта Загуан, чиято дължина от 132 km го прави най-големият, откриван някога. Той се захранва от два водоизточника – един край Загуан и втори до Джуган. Дебитът му се оценява на 25 000 m³ на ден, което предоставя 250 l на човек на ден за население от около 100 000 жители.

Съоръжението е сред шедьоврите на римското инженерство. В участъка от Загуан до Картаген дължината му е малко над над 90 km, а денивелацията – само 264 m, което означава среден наклон от само 0.3%. Около 130 m от разликата във височината обаче се преодолява само в първите 6 km, а това прави наклонът в останалите участъци само 0.15%.

За да се осигури гравитачния пренос на вода, водопроводът следва контурите на хълмовете, като е положен върху или малко под земната повърхност, което пести строителни разходи. На три места това не е възможно, така че там са издигнати внушителни аркади, дълги повече от 17 km. Височината и ритъмът на арките им превръщат акведукта от инженерно съоръжение във величествен архитектурен паметник, победил времето.

Датата на построяването на акведукта Загуан не е точно установена. Някои източници посочват като отправна точка посещението на император Адриан през 128 г., от което се очаква да сложи край на продължилата пет години суша. Второто събитие, което може да е вдъхновило мащабния проект, е откриването на баните на император Антоний Пий в Картаген през 162 г. сл.Хр., които поради мащаба и функциите си, нямало как да бъдат захранвани само с дъждовна вода.

Термите на Антоний Пий

Термите на Антоний Пий се изграждат между 145 и 165 г. сл.Хр. и се считат за третите по големина в Римската империя с обща разгъната площ от над 19 711 m². За строителството са използвани: пясъчник, травертин от Хамам-лиф, твърд варовик от Джебел Джелуд, червен и сив гранит от Италия, бял мрамор от Пентелика и Проконезе, циполин мрамор от Евбея, жълт мрамор от Кемту, пемза и лава от Сицилия и алабастър от Джебел Оуст. Въпреки че днес от тях са останали само руини, някога комплексът се е издига на няколко етажа, разкривайки великолепна гледка към морето.

Всъщност, тези терми служат за много повече от баня. Помещенията включват Frigidarium (студена стая) – с размери 22x42 m с осем грандиозни колони, Caldarium (гореща стая), оградена от няколко по-малки сауни, и Tepidarium (парна баня), гимнастически салон и плувен басейн (13.5x17 m). Днес е запазена една единствена 15-метрова колона на фригидариума, която е достатъчна за да предаде усещането за предишните му размери – само капителът тежи 8 t.

На югозапад пък е открита огромна полукръгла конструкция с около 80 места, която археолозите първоначално смятат за амфитеатър, но се оказва обществена тоалетна.

Още нещо любопитно

Тъй като започнахме с темата за „Гладиатор“, нека и да завършим с нея. В Тунис, но не в столицата, а в гр. Ел Джем, се намира най-добре запазеният римски амфитеатър, именно където са проведени и част от снимките на филма. Построен през III век сл.Хр., той е с капацитет 35 000 зрители, което го поставя на трето място в Римската империя.

Подготвихме този материал с помощта на информация от: carthagemagazine.com, www.tunisiepatrimoine.tn, www.lonelyplanet.com,hydriaproject.info и др.

Източник на снимковия материал: structurae.net, личен архив