Пивоварната на братя Прошек – промишлени иновации в сърцето на Стара София

17.10.2020 г.5 мин.

Инженерни истории

В края на 19-ти век пивоварната промишленост е една от най-бързо развиващите се в хранително-вкусовата индустрия у нас. Благодарение на усиленото производство и разпространение на пивото, бирариите придобиват специален статут и стават център на социалния живот в столицата, а значим принос за това имат небезизвестните братя Прошек. Първоначалното им малко производство не след дълго добива широк мащаб в емблематичната и модерна за времето си пивоварна, за която ще Ви разкажем в днешната история.

   

Иржи (Георги) Прошек пристига в гр. Русе през 1853 г. Дипломираният инженер започва работа по жп линията Русе-Варна, а след това в Дружеството за строителство и експлоатация на железопътните линии на барон Морис Хирш. Впоследствие в страната идва и неговият брат Теодор (Богдан).

Разхождайки се в столичния квартал „Княжево“, Теодор (Богдан) забелязва малка пивоварна, основана от французин. Още същата вечер двамата братя решават да я вземат под наем и така стартират ръчно производство на бира в „Княжевската пивоварница“.

Благодарение на добрите си познания в промишлената сфера, братя Прошек осъзнават необходимостта от специални зимници за охлаждане и престой на бирата – условия, които не предоставяла пивоварната в Княжево. Продукцията се транспортира до избата „Дълбок зимник“ на ул. „Сан Стефано“ №3.

Логистичните затруднения провокират преместването на производството в централната част на София. Така през 1881 г. братя Прошек полагат основите на съвременна пивоварна. За целта дори специално се произвеждат тухли. Фабриката е с площ от 12 500 m2, а строежът ѝ е завършен през 1884 г.

Тя разполага с два парни котела, а двигателната енергия на парата надвишава 60 hp. В машинното отделение има дизелов мотор, свързан посредством трансмисия с двоен амонячен компресор за охлаждане с мощност от 50 hp. Процесът на варене се осъществява денонощно от 3 казана. След бързо охлаждане до 4 °C, бирата се спуска по тръби до помещенията за ферментация.

По наклона на ул. „Сан Стефано“ е изграден тунел, по който складираната в бъчви бира се спуска към бирарията.

От 1888 г. пивоварната на Прошек е първата у нас електрифицирана сграда със собствен генератор, от който за първи път през 1894 г. са захранени коледни лампи.

Постепенно усъвършенстване

В следващите години е внедрена нова парна централа и машинна инсталация за варене на бира, а 100-метровият кладенец осигурява вода с химичен състав, който осезаемо подобрява качествата на пивото.

След смъртта на братя Прошек през 1905 г. развитието на завода не спира благодарение на управлението на техните наследници, както и на доказаните майстори пивовари.

Закупени са нови хладилници, двойни компресори и инсталация за изкуствен лед. Дори и в годините на Балканските войни от Прага успешно е доставена и внедрена система, позволяваща производството на близо 100 000 hl (10 000 000 l) бира годишно.

Задвижването на процесите се осъществява посредством електрически мотори, а за прецизността на производство гарантира варенето на пара и наличието на термометри и контролни апарати. Фабриката първоначално разполага още със стоманени емайлирани ферментационни каци, а след това и с първите в страната железобетонни ферментационни резервоари.

През 40-те години на миналия век пивоварната е национализирана и преименувана на Държавна пивоварна фабрика „Витоша“, а през 1978 г. е окончателно затворена.

За да подготвим материала, използвахме информация от подкаст „Градски детектив“, еп. 17, в-к „Стопанска България“ – електронен каталог на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и др.

Източник на снимковия материал: proshek.com