Операта в Стара Загора – половин век импозантна архитектура в служба на високото изкуство

06.11.2021 г.5 мин.

Инженерни истории

На грандиозно изкуство като операта подобава достолепна сграда. Именно с такава може да се похвали град Стара Загора, която през март т.г. отбеляза своята 50-годишнина. С историята и архитектурните достойнства на културната институция ще Ви запознаем в днешната инженерна история.

Благодарение на желанието и усилията на кмета на Стара Загора – Йордан Капсамунов, първият план на оперната зала стават факт през 1955 г. Арх. Драганов от софийската фирма Главпроект изготвя проект по образец на операта Ла Скала в Милано. Идеята обаче не получава финансиране.

Втори опит за строеж

Следващата местна власт делегира заданието на арх. Михаил Соколовски, проектантите арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Стефанов Хаджистойчев и конструктора инж. Любомир Събев. Проектът на културната институция е базиран на сграда от „социалистическа“ Германия.

Строителството на новата сграда на операта започва през 1964 г., като за целта са отпуснати 2 508 000 лв. От 14 март 1971 г. представленията, които дотогава се играят в театъра, вече имат собствена сцена – в новата опера в центъра на града, която за времето си е най-модерна и най-голяма на Балканския полуостров.

Сградата трудно остава незабелязана не само заради локацията си, но и заради декорираната си фасада и произведението от алуминиеви пластини „Лира и звуци“, декоративните портални врати, свързващи касовия с гардеробния вестибюл, които също са украсени с алуминиеви пластини. Фасадата е от масован и полиран гранит и полиран мрамор. Материалът, използван за покрива, е медна ламарина.

Импозантен интериор

„Великолепие от тържествени багри, форми и линии“ – така определят специалисти фоайето на операта. Свободно стояща стълба свързва главното фоайе с галерията към балкона на залата.

Кристалното витринно стъкло е внесено от Чехословакия, от чужбина пристигат и огледалата в гардеробния вестибюл, оформени като колони. Кълба от кристални пръчки, закачени върху изпъкнали пирамиди, осветяват вътрешните пространства. На вдлъбнати пирамиди са монтирани и светлинни розетки. Таванът е боядисан в тъмносиньо, а на пода е поставен бежов мокет.

Декорацията в операта се състои от 6 големи гоблена, изработени от вълнено-текстилния комбинат „Димитър Благоев“, гр. Казанлък. За обзавеждането се грижат различни български предприятия.

Модерно оборудване

Горното сценично оборудване е изработено в столичната кооперация „Освобождение“. Заедно с Научно-изследователския институт по кинематография и радио е подписан договор за проектиране, изработка, монтаж и настройка на електроакустичната апаратура.

Сцената е с подвижни платформи от двете си страни и въртящ кръг в дъното с диаметър 12 m, заемащ и наклонено положение до 10°. Малката задна сцена е висока 22 m, има и две странични сцени. Капацитетът на залата е гъвкав – той се разширява благодарение на оркестрината с подвижен под.

Операта феникс

През 1991 г. празничният ден на Стара Загора – 5 октомври, е белязан от опустошителен пожар в операта. Тя отваря отново врати през 2010 г., като в реконструкцията се включват и арх. Цанко Стефанов Хаджистойчев и инж. Любомир Събев, работил по оригиналната сграда. Същата година операта печели наградата Сграда на годината в категория „Сгради култура, изкуство и религия“.

Операта вече е с укрепени стоманобетонни конструкции, покривни плочи и греди. Нови са стоманените конструкции на осветителните мостове и галериите, както и горната сценична механизация.

За защитата на покрива е поставена нова топло- и хидроизолация. Доставено е ново художествено осветление със съвременна система за управление. Изменения има и в зрителната зала – наново е изграден амфитеатърът на балкона, а зрителските места са редуцирани до 605. С възстановяването на долната сценична механизация се заемат специалисти от немския град Дрезден.

За да подготвим материала, използвахме информация от operasz.bg.

Източник на снимковия материал: operasz.bg

Тагове: архитектура, строителство