Единствен и неповторим, Колизеумът вълнува и до днес благодарение на технически иновации, изпреварили времето си

23.07.2022 г.11 мин.

Инженерни истории

Колизеумът е величествен амфитеатър, превърнал се в еталон за архитектурно постижение от древността. И до днес той вълнува с историята си. Енигматичният обект дава повод на хора от цял свят да го посетят. Ние ще се гмурнем надълбоко, за да задоволим нашия и Вашия драйф към необятното. Ще разкажем за революционните инженерни постижения, превърнали го в доказателство за иновативната мисъл, която излиза извън рамките на времето.

Колизеумът остава в историята като една от най-грандиозните сгради. С размери: дължина – 189 m; ширина – 156 m; височина – 48m, този колосален обект е побирал 50-70 хиляди зрители, за които инженерите са се погрижили да осигурят оптимални удобства и атракции, изпреварващи времето си. Само за изграждането на външните стени са използвани повече от 100 000 m3 травертин (туфа). По-късно мраморната фасада и част от интериора на внушителното архитектурно творение са вдъхнали живот на много обществени сгради в Рим, най-известната от които е дворецът Палацо Барберини.

Най-перспективната локация за строежа била изкуствено езеро, което се намирало на територията на бившия развлекателен комплекс на император Нерон (Nero). За пресушаването му, около него е бил изкопан ров с ширина 50 m и дълбочина 6 m. Стените и дъното били облицовани с каменни плочи, а пространството между тях – запълнено с водоустойчив хоросан. Окончателното отклоняване на водата се осъществило благодарение на още един прокопан и простиращ се на повече от километър канал. Но това не било достатъчно – на дъното на източеното езеро се натрупвала дъждовна вода. За отводняването ѝ се изградила обширна мрежа от канали, позиционирани под наклон от 2°. За определяне на нивото, инженерите са внедрили прост, но гениален метод – жлеб, издълбан в дъска, в който се излива течност, определя хоризонталната линия над земята, след което се мери разстоянието надолу, за да се построи вертикалната ос и по този начин се създава действителен модел на координатната система, спрямо която се изчислява необходимото отклонение за оттичане.

Римският бетон

Друго иновативно решение за изграждането на Колизеума било използването на разработения по специална рецепта римски бетон. По този начин се намалило както времето за завършване на строителния процес, така и общото тегло на амфитеатъра. Днес рецептата за създаването на този материал е почти забравена, има само неясни препратки, според които е използван планински пясък (черен, карбункул, сив и червен), нямало е примеси на пръст, а условие за правилната консистенция е тя да „хруска” в ръката при разтриването ѝ. Еластичността на материала се е придавала с добавяне на вар. Римският бетон е стягал бързо, теглото му било по-малко от това на камък и е притежавал важното свойство водоустойчивост. Заради всичко това, както и способността си да заема всяка желана форма, този материал се превръща във фундамент за древноримската архитектура. Но все пак не е могъл да се превърне в решение за всички строителни проблеми…

За изграждането на горните етажи, строителите са се нуждаели от издръжлив и още по-лек материал.

Нуждата поражда действие – внедряването на червената тухла

Построяването на бъдещия паметник на културата въвежда в строителството употребата на червени тухли. Те са се използвали за изграждането на последния етаж, за който е бил необходим възможно най-лекия и в същото време здрав материал. От червена глина (теракот) са направени керемиди, които в хода на строежа се внедряват все по-интензивно в изработката на декорации.

Тухла и бетон са основните материали, използвани за структурното изграждане, тъй като с тях се реализира по-голям мащаб на конструкцията без опасност от срутване. Основата е от камък, за да е стабилна и издръжлива на голямото натоварване, което е приложено към нея.

Римляните оптимизират гръцкия прототип на кран

Въпреки наличието на висококачествени материали е оставал проблемът за тяхното пренасяне до различните височини на конструкцията. Римляните са се нуждаели от повдигащи механизми, за да го решат. Те заимстват идеята на гърците, при която за осъществяване на процеса се използва човешка сила, но значително подобряват модела, като изобретяват колело, което увеличава мощността на крана. То било подсилено със желязна лента, вътрешният му диаметър варирал от 4 до 6 m, а височината му надвишавала 25 m. С помощта на обучен екип, прототипът на кран можел да се справи с товар до 20 t.

След завършването на Колизеума, тази система е внедрена и в транспортирането на гладиатори и животни до арената. Това се случва през периода на управление на император Домициан, който в името на тълпата нарежда построяването и пълното оборудване на функционираща тъмница.

Арена с подвижен под, криеща басейн

Вътре в амфитеатъра са се провеждали морски битки – „Наумачие“ (naumachia). Те са представлявали шоу програма, която представлявала пресъздаване на исторически сражения във водоеми, а участие взилмали гладиатори или осъдени на смърт. За битките са се използвали кораби в действителен мащаб.

В басейна са се реализирали и „мирни“ художествени програми, изпълнявани от жени. Арената се е пълнела с вода с помощта на сложна хидравлична система. Според Мартин Крепер, професор по гражданско и екологично инженерство в Единбургския университет, водата е течала през серия от вътрешни кладенци и тръби, които са се намирали под турбини, а водата е запълвала обема на цялата арена за около 7 часа.

Първият прототип на добре познатите ни асансьори

Арената и подземията са били свързани с асансьорна система, която е и най-ранният прототип на съвременните асансьори. Сутеренът от своя страна се е състоял от множество коридори. В някои от тях са се съхранявали декори за битките, които са се издигали до арената чрез кабелен механизъм. В друга част от коридорите са се помещавали гладиатори и животни, подготвящи се за появата си. Декорът се е инсталирал предварително, а участниците в боевете са излизали със започването на програмата, посредством механизма за повдигане от подземното пространство. Благодарение на тази система, кървавите забавления за публиката са се превръщали в още по-вълнуващ спектакъл, заради появата на войни и диви животни сякаш от нищото.

Слънцезащитна тента в древността? Да, била е неизменна част от амфитеатъра в особено горещите дни

Може да се изненадате, но инженерната мисъл от древността е кипяла с пълна сила и е давала функционални решения за обществени проблеми. Колизеумът се е покривал със завеса от около 80 триъгълни парчета плат, които са били опънати през 320 носещи кабела. Защитното покритие е било предназначено за предпазване на публиката от силното слънце по време на дневната програма.

Направата на римските арки е нагледен пример за предшественика на конвейерното производство

Римските арки представляват няколко клиновидни блока, подредени в полукръг, които стоят на две колони, с централен камък, поемащ тежестта, откъдето тя бива преразпределена през цялата конструкция до носещите колони. Това осигурява голяма издръжливост, а заради свободното пространство под колоните, общото тегло на сградата се облекчава значително. Тези модули е трябвало да притежават много високо ниво на стандартизация в конструкцията си, така че да са подходящи за вграждане във всяка част от обекта, без значение от бригадата, която е направила конкретната арка.

И отново: човешките знания и изкусни умения –преди всичко

Широко разпространено е вярването, че построяването на Колизеума е осъществено благодарение на огромно количество робски труд. В действителност тази сложна конструкция, в която е вложена както архитектурна, така и инженерна мисъл за постигането на колосалния ефект, не би могла да се реализира от нискоквалифицирана работна ръка. В нея са вплетени множество сложни операции, които изискват познания или поне обучение, за което обаче времето било недостатъчно.

Една от отличителните черти на участниците в строежа е високата организация и култура на производство. За времето си римляните са сред най-изкусните строители, което е подтикнало император Веспасиан да продаде робите, заловени като военна плячка и с парите от тях да инвестира в квалифицирани професионалисти, които да реализират колоса на Рим. Тъй като все пак имало огромен брой работници с различни нива на професионални умения, които работели на една строителна площадка, идеята за повторение и взаимозаменяемост на строителните елементи е доминирала в плановете на римските архитекти от самото начало.

Източник на Информация : amikamoda.com

Източник на снимковия материал: freepik.com