Мито Орозов – „българският Хенри Форд“, който поставя основите на производството на файтони у нас

19.06.2021 г.4 мин.

Инженерни истории

Както днес, така и в миналото, можем да посочим немалко българи, чиито постижения в областта на индустрията са съизмерими със световните стандарти. Един от тях е Мито Орозов – собственик на първата у нас фабрика за файтони след Освобождението, чиито возилата печелят международна слава. Затова посвещаваме днешната ни инженерната история на делото на талантливия индустриалец, когото днес познаваме като „българския Хенри Форд“.

Първоначалния си професионален опит Мито Орозов придобива като чирак в тенекеджийската работилница на Ангел Хаджийоцов, а на 17-годишна възраст започва да прави печки, ножове, табакери и бастуни. След това ориентира бизнеса си към производството на каруци и кабриолети с железни оси. С това слага основите на индустрията в родния си град Враца, отваря врати Столарско училище, в което се обучават бъдещите специалисти в машиностроенето. Впоследствие Орозов модернизира и разширява производството и екипа си. Той разработва и значителна част от своите машини и инструменти, прави конструкцията на нови файтони, двуколки, кабриолети и брички.

Специални грижи полага за своите „схватливи, сръчни и добросъвестни работници“, въвеждайки 9-часов работен ден, въпреки че работният ден по това време е с продължителност от 10 – 12 часа.

Транспортните средства на Орозов са здрави, удобни и красиви и по време на първото стопанско изложение в Пловдив през 1892 г. (което се превръща в днешния Пловдивски технически панаир) заслужено са отличени със златен медал. За направата им той подбира сухо осеново дърво, а стоманата, с която прави осите, внася от Англия или от германската компания „Winter”. Изборът на пружините е според съответния модел, колелата са от желязо или от стомана с гума.

Обикновеният тип тапицировка засяга само дъската за облягане и включва възглавници. За луксозната избира дюшеме, престилки от шагренени и гладки кози кожи и постни кравешки кожи или сукна и др. Возилата имат ръчки за фенери, а опционално са поставяни и спирачки. Традиционно кабриолетите са бледожълти, като клиентите могат да изберат също черен или тъмнозелен цвят.

Файтоните на врачанина намират своите клиенти както на местния пазар, така и на целия Балкански полуостров. Многобройните си поръчки Орозов изпълнява, строго спазвайки крайните срокове за изработка.

Талантът на българина не остава незабелязан от един от най-прочутите автомобилни инженери – Хенри Форд. Очарован от продукцията на Орозов, с която се запознава на Балканското изложение в Лондон през 1907 г., чрез свои представители американският предприемач кани българския фабрикант да изработва купета за негови автомобили – покана, която Орозов отклонява от финансови съображения.

На 30 септември 1923 г. опустошителен пожар става причина за смъртта на Орозов, който остава под развалините на своята фабрика. След една година работилницата на Мито Орозов отново отваря врати благодарение на неговите наследници Тодор и Пейко.

Оригинални и възстановени файтони на Мито Орозов днес могат да бъдат видени в Етнографско-възрожденският комплекс „Св. Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей – Враца.

За да подготвим материала, използвахме информация от openvratsa.bg и bnr.bg.

Източник на снимковия материал: ppmg-vratsa.com, openvratsa.bg

Тагове: производство, транспортна индустрия