Празнуваме любовта и науката с най-любопитните моменти от любовния живот на великите учени

12.02.2022 г.5 мин.

Инженерни истории

Любов и наука – оксиморон или неразривни съставки за успешни технически пробиви? Какво е мнението ни по този въпрос ще се опитаме да Ви подскажем посредством житейски моменти на няколко от най-великите учени, които попадат в днешната ни инженерна история. Именно с тях избрахме да отпразнуваме любовта в навечерието на 14 февруари.

Започваме с интригуващ момент от семейния живот на Томас Едисън

Изобретателят на електрическата крушка и фонографа среща втората си съпруга Мина Милър няколко месеца след като първата му жена напуска този свят. През 1885 г., пътувайки с автомобил, Едисън прави предложение за брак на своята дама чрез морзовата азбука, на която самият той я научава. Сватбата им е на следващата година, а впоследствие семейството на Едисън и Милър се разраства с три деца. Животът на Мина е свързан с техническия свят и преди да срещне Едисън – тя е дъщеря на американския индустриалец и изобретател на първия комбайн – Луис Милър.

Любопитен факт от биографията на Томас Едисън е, че започва да работи от ранна възраст. Ученият е едва 15-годишен, когато изпраща телеграфни съобщения чрез морзова азбука. Освен това Едисън усъвършенства наличните дотогава технологии в тази област. Чрез телеграфа на Самюел Морз се входират съобщения с морзова азбука с 25 – 40 думи в минута, а възможностите на британска система са за 120 думи за една минута. На този фон Едисън създава усъвършенствана система, позволяваща записването на до 1000 думи в минута.

Среща, която преобръща разбиранията на Пиер Кюри

Преди да срещне съпругата си – Мария, Пиер Кюри смята, че присъствието на дамите може единствено да го разсее от научната му работа. Това съждение се опровергава след запознанството му с Мария, занимаваща се по това време с изследване на магнитните свойства на различни видове стомана.

Въпреки че получава отказ на предложението за брак, Пиер поддържа писмена кореспонденция със своята избраница, която заминава за родния си дом във Варшава. В писмата си Пиер отправя покана към Мария за това да се върне в Париж и да работи върху нови изследвания на магнетизма, която тя приема.

Семейството работи заедно в слабо вентилираната си барака, но всеки от тях развива научна кариера в различни направления – Пиер изследва електрическите свойства на кристалите, а Мария се залавя с дисертация за радиоактивни елементи. Впоследствие пътищата на научните им интереси се пресичат и започват да работят в екип, като през 1903 г. печелят Нобелова награда за физика за откриването на елементите полоний и радий.

Сватбеният подарък, който си правят „бащата на съвременната химия“ и неговата съпруга

Рационална инвестиция от гледна точка на своята професия правят младоженците Мари-Ан и Антоан Лавоазие след сватбата си през 1771 г. Двамата учени влагат средствата, получени от зестрата на Мари-Ан, в строежа на изследователска лаборатория. Спечелили признание като първа велика двойка в науката, двамата оборудват добре работното си място, в което правят редица постижения като откритието на ролята на кислорода в горенето и дишането при растенията и животните, доказването на Закона за запазване на масата, с което откриват химическия състав на водата и др. Ценен принос са езиковите знания на Мари-Ан по френски, английски и латински и преводите ѝ на научна литература, а добавената стойност от това са корекциите, които тя прави в трудовете на колегите си.

За да подготвим материала, използвахме информация от history.com, wise-geek.com, abclonal.com и др.

Източник на снимковия материал: blog.abclonal.com, edisonmuckers.org, mariecurie.org.uk