Ледените пързалки – от територия за аристокрацията до арена за забавление и спортни постижения

02.01.2021 г.5 мин.

Инженерни истории

Със своята ледена, но пленяваща красота, зимните пързалки изминават дългия път от средище на аристокрацията в Европа до място за забавление за малки и големи, както и арена за постигане на високи спортни отличия. Освен това еволюцията на съоръженията за зимни спортове следва посоката и на техническото развитие, което ще проследим в днешната история.

Историята на фигурното пързаляне се корени от дълбока древност – от 1000 г. пр. Хр., с изработването на прототипи на съвременните кънки. До около 1600 г. фигурното пързаляне, което дотогава се практикува от масовото население, се популяризира и сред европейската аристрокрация. До построяването на първите общински градски пързалки хората се наслаждават на зимното занимание на замръзналите езера и канали.

Първите две изкуствени пързалки отварят врати в Лондон, Англия през декември 1841 г. и юли 1842 г. Съоръженията са с размери 3.6x1.8 m, като ледът се произвежда от соли, меден сулфат и свинска мас.

През 1844 г. лондончани вече могат да се насладят на далеч по-голямата зимна пързалка на площад Портман, носеща името Glaciarium. Изпъстрената с алпийски пейзажи и озвучавана с музика на живо ледена пързалка през същата година ще затвори врати, за да посрещне отново любителите на фигурното пързаляне на 7 януари 1876 г. в английския квартал Челси. Първата закрита пързалка с механично охлаждане – посредством медни тръби и с помощта на разтвор на глицерин с етер, азотен пероксид и вода, е с размери 12.2х7.3 m. Посещението на пързалката е възможно с членство, което е достъпно за заможните членове на обществото.

Прилаганият метод за охлаждане на леда се оказва недостатъчно ефективен, тъй като ледът става много студен и предизвиква гъста мъгла. Възможност за усъвършенстването му опосредстват развитието на хладилната техника и електричеството. Благодарение на това се провеждат и първите олимпийски състезания по фигурно пързаляне в Лондон през 1908 г.

Наскоро Китай анонсира завършването на строежа на Националната зала за бързо пързаляне с кънки за Пекин 2022, популярна още като „Ледената лента“. Съоръжението за предстоящите зимни олимпийски игри в Пекин е с площ от 80 000 m2 и капацитет за около 12 000 зрители. В залата е инсталирана високотехнологична система от 3360 извити стъклени блока във форма на лента, символизираща високоскоростното пързаляне.

За първи път ще бъде внедрена технология за производство на лед с транскритично директно охлаждане с въглероден диоксид. Залата ще бъде оборудвана с роботи, безпилотни превозни средства и ще предоставя активности като виртуални зимни спортове.

В проследяването на историята на зимните пързалки няма как да пропуснем да споменем и братята Лестър и Джо Патрик от Канада, които през 1912 г. строят закрита пързалка по повод новооткритата хокейна лига. За да охладят съоръжението си, те използват солена вода, която изливат върху бетонна основа.

Съвременният метод за охлаждане на ледените пързалки, разбира се, е много по-ефективен, но в основата си не е изменен спрямо този на братя Патрик. В основата на пързалките се поставят тръби, които се покриват със замръзналата от антифризната течност гликол вода. Едва няколко секунди са необходими на хладилните машини, за да понижат температурата на течността. За постигането на 5-сантиметрова ледена покривка, е необходимо изливането на 30 слоя вода. Оптималната температура на леда е около -4 °С, а на помещението – около 17 °С. Друг фактор за поддържане на добри условия на ледената пързалка е и водата. Наличието на алкални соли във водата причинява притъпяване на остриетата на кънките. За да се предотврати това, се използват пречистватели за вода или се добавят специални химикали.

За да подготвим материала, използвахме информация от iceskatingresources.org, londonist.com и др.

Източник на снимковия материал: freepik.com, pixabay.com