Лазар Парашкеванов – архитектът зад Софийската опера и палата „Света София“

26.09.2020 г.5 мин.

Инженерни истории

Началото на 20-ти век е особено специален период за младата българска столица. С предизвикателството да превърнат града в европейска икона, се заемат талантливи архитекти, чиито произведения в стилове като неовизантика, модернизъм и сецесион са истинско културно богатство, което провокира любопитството ни към тези майстори на архитектурата. Ще посветим днешната история на арх. Лазар Парашкеванов и неговите неповторими и смели за времето си проекти.

 

Арх. Лазар Парашкеванов е роден през 1890 г. в с. Хотница, Велико Търново. Завършва архитектура и строително инженерство в Пражката политехника, а непосредствено след дипломирането си се заема с един от най-амбициозните сградни проекти в София – строежът на Софийската опера.

Опера, която поставя България на световната архитектурна и музикална карта

Първоначално задание за сградата на операта е изготвено през 1921 г. Набирането на средства за сградата и контролът по него се осъществява от специализирания фонд „Съюзна сграда“.

Неудовлетворен от мащабите на построеното здание, тогавашният министър-председател Александър Стамболийски възлага на архитект Лазар Парашкеванов строежа на сграда с богата архитектура, каменна фасада, асансьори и повече български материали. Политическите промени в страната и Втората световна война обаче прекратяват насрочените строителни дейности до пролетта на 1947 г.

Любопитни факти за живота и творчеството на арх. Парашкеванов представя документалната изложбата „Трима архитекти – юбиляри“, която може да бъде видяна до 11 октомври 2020 г. в Регионалния исторически музей на София .

Предвид особеностите на терена и околните сгради възниква полемика относно централния вход, който в крайна сметка е разположен откъм ул. „Врабча“. Архитектът се справя с денивелацията на стръмния терен, поставяйки пода на първия балкон наравно с нивото на ул. „Врабча“, с едно изкачване от пет стъпала. Разпределението надолу към партера, и нагоре към балконите става от фоайето на първия балкон.

Арх. Парашкеванов отделя специално внимание на всеки елемент – от осветлението и отоплението, през механизацията до звука и акустиката в залата.

През 1954 г. първите почитатели на оперното изкуство прекрачват прага на новата зала, която впечатлява със своите орнаменти, мраморни колони и ламперии.

Безспорен атестат за акустичните характеристики на Софийската опера е оценката на популярния тогава диригент Херман Абендрот, който заявява, че „след Миланската скала залата на Софийската опера има най-добрата акустика в Европа“.

Палата „Света София“ – една истинска емблема на София

В непосредствена близост до Софийската опера, най най-високата част на София, е жилищната кооперация Палата „Света София“. Тя се намира на ъгъла на улиците „Московска“ и „Раковски“ – локация, определена от самия архитект като „най-високото и хубаво място в София“. Проектът за седеметажната сграда със 72 апартамента арх. Парашкеванов завършва за 10 дни. Въпреки вълненията относно височината на кооперацията, не след дълго е положена първата плоча от около 1000 m2, а заради нейната стоманобетонната конструкция сред жителите на София се чуват възгласи като „Где се е чуло и видяло да се прави къща от клечки. Защо не се гради тухла върху тухла…“.

 

Междувременно не липсват и предизвикателства. През 1928 г. страната е сполетяна от земетресение, което обаче само потвърждава устойчивостта на строящата се жилищна сграда. От друга страна, арх. Парашкеванов е принуден да вземе кредит в размер на милиони, за да финализира през същата година проекта, чиято обща застроена площ е 770 m2. Революционна иновация в кооперацията са четирите асансьора „Шиндлер“, а своето признание за новаторското решение дава и самият директор на асансьорната компания. Колеги от съседните държави пристигат при именития български архитект, за да почерпят от неговия опит.

Освен като талантлив архитект, арх. Парашкеванов оставя културно наследство и в сферата на изобразителното изкуство. Автор е и на един от важните закони за строителствотоза монолитните железобетонни конструкции в изграждането на жилищните и обществените сгради.

За да подготвим материала, използвахме информация от operasofia.bg, vestnikstroitel.bg, historicalroutes.bg.

Източник на снимковия материалhistoricalroutes.bg, operasofia.bg