Кенго Кума – авангард и традиции от Далечния изток в архитектурата

21.08.2021 г.7 мин.

Инженерни истории

Отминаващото вече лято със сигурност има с какво да запомним. Мащабните международни спортни събития бързо замениха усещането за безвремие и застой, а повод за гордост станаха талантливите български олимпийски медалистки. В професионалното ни полезрение обаче попадна стадионът, който тази година събира в надпревара за олимпийските и параолимпийските медали най-добрите спортисти от цял свят. Затова днес решихме да Ви разкажем за спортното съоръжение и неговия автор арх. Кенго Кума. А каква е връзката на японския архитект с България, ще разберете в следващите редове...

Вдъхновение за професионалната си дейност получава от стадиона на Олимпийските игри през 1964 г., проектиран от арх. Кензо Танге. На негово място днес се намира стадионът, проектиран от Кума. В своя мисия арх. Кума превръща представянето на красотата от работата с дърво. Освен него обикновено залага и на камък, керамика, бамбук, пластмаса и винил. Проекти на японският архитект могат да бъдат видени в над 20 страни по света.

Друг фокус в работата на арх. Кума е свързан със светлината, чрез която се стреми да постигне усещане за „пространствена нематериалност“. За целта се доверява на естествени материали и стъкло.

Проектите му носят съвременен облик, но отчетливо се свързват с традициите на Япония и се приобщават към заобикалящата ги среда. Споделя, че „разбирането на духа на времето е най-важната роля на архитекта“ при създаването на нови архитектурни решения се води от това какви са нуждите на населеното място. Също така дефинира градската среда като „аналог на естествената гора“.

През 1990 г. в Токио основава студиото Kengo Kuma & Associates, което през 2008 отваря офис и в Париж. Днес екипът на арх. Кума се състои от над 150 архитекти. Проектирането съчетава с академична дейност като преподавател в Токийския университет. Бил е лектор също в Колумбийския университет, Университета в Илинойс и университета Keio в Токио.

Носител е на приз от Архитектурния институт на Япония, на Наградата за дървесна архитектура Spirit of Nature, Финландия, Международната архитектурна награда за най-добър нов глобален дизайн.

От 2019 г. арх. Кенго Кума е доктор хонорис кауза на Университета по архитектура, строителство и геодезия. При посещението си на 8 октомври с.г. широк интерес предизвика лекцията му „Епохата на материалите", а заедно със студенти в рамките на работилница бе реализирана обемната структура #Cham/ „Чам“ от свързани само с въжета дървени плоскости.

„Интимен, човешки и фин“. Така арх. Кенго Кума описва проекта, заради който напоследък често можем да срещнем името му в медийното пространство, а именно Японският национален стадион в Токио.

Най-ярко присъствие в конструкцията на спортното съоръжение, което е с капацитет от 68 000 места, имат дървените материали с малък диаметър – в унисон с японската традиция. Впечатляващо е, че за изпълнението на проекта си арх. Кума използва растителни видове от всички 47 префектури в Япония.

Ефект на мимикрия с природата наоколо

Вертикалните дървени стрехи по периметъра на стадиона се комбинират със зелена решетка от кедър, които осигуряват комфорта на посетителите, предпазват от директните слънчеви лъчи и благоприятстват за уединението на стадиона с градината Meiji Shrine Outer Garden, в която се намира. Ефект на мимикрия арх. Кума постига още с височината на стадиона, която не надвишава 50 m, компактната подредба на седалките и плоския покрив.

Олимпийският стадион в Токио е построен на мястото на този от 1964 г. Спортното съоръжение до момента е домакин световни и местни първенства, както и на концерт на Тримата тенори през 1996 г.

Предвид капацитета си от по-малко от 60 000 места и амортизацията, както и за да може японската столица да кандидатства за домакин на Летните олимпийски игри 2020, старото съоръжение е съборено.

Първоначално конкурса за новия стадион печели арх. Заха Хадид с характерен за нейното творчество авангарден проект. От финансова и естетическа гледна точка изпълнението поема арх. Кенго Кума.

Любопитен е методът, с който се контролира температурата и влажността на стадиона. Той се крие в покривната конструкция, в чийто състав влиза дървен материал, който предпазва от деформации при земетресения, и стомана за по-голяма здравина. Стрехите, подобно на традиционните японски пагоди, са на слоеве, те „улавят“ и вятъра го пренасочат към целия стадион.

Осветлението на олимпийското съоръжение осигуряват традиционни каменни и хартиени японски фенери. Ефективно се използва енергията от естествени източници – от слънцето, дъждовна вода и вода от кладенец.

По план също така основната конструкция няма да има нужда от сериозен ремонт в идните 100 години.

Автентичният дух на Страната на изгряващото слънце присъства и в интериора – например чрез традиционен метод за полагане на дъски, множеството дървени конструкции и елементи и др.

За да подготвим материала, използвахме информация от Japan Sport Council (jpnsport.go.jp), metropolisjapan.com, репортаж „Епохата на материалите през погледа на японския архитект Кенго Кума“ – Култура.БГ, БНТ, whata.org и др.

Източник на снимковия материал: Tokyo 2020 (Facebook)Japan Sport Council, Internatonal Academy of Architecture – iaa-ngo.com

Тагове: архитектура