Канатите – гениалната система за водоснабдяване на сухи и горещи райони, създадена в древна Персия

Персийската империя, в чийто център днес е разположен съвременен Иран, е била една от най-могъщите империи в древната история. Тя е просъществувала няколко века и е обхващала земи, разположени на Иранското плато, Мала Азия, Египет и част от Европа, като доминиращ етнос в нея са персите – индоевропейско полуномадско племе, мигрирало в земите на днешен Иран около 10 – 9 век пр.н.е. Митологичен основател на династията на Ахеменидите, към която принадлежат великите царе на древноперсийското царство, е Ахемен, царувал между 705 пр.н.е. и 675 пр.н.е. Персийците са известни и с впечатляващите си инженерни постижения. Те са първите хора, установили редовни пътища за комуникация между три континента – Африка, Азия и Европа и развиват първата в света пощенска услуга. Но персите са известни най-вече с изграждането на инфраструктура за водоснабдяване и градско планиране. Едно от най-значимите постижения в този контекст е създаването на канатите (ганатите) – система от подземни тунели, използваща гравитацията за пренос на вода от планински източници към населени места и земеделски райони. Изчислено е, че дължината на изградените канати в Иран е еквивалентна на разстоянието от Земята до Луната или впечатляващите 350 000 km.

Канатите, известни още като „каризи“ в Иран, представляват изключително сложна за времето си хидротехническа система, създадена в древна Персия преди повече от 2500 години, за да осигурява вода в сухите и горещи райони. Въпреки че са били проектирани в древността, те продължават да функционират и до днес в различни райони на Иран и в други страни от Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия. Канатите не само представляват инженерно чудо на своето време, но също така са един от първите примери за устойчиво използване на водните ресурси. Признати като културно наследство от ЮНЕСКО, тези древни конструкции не просто задоволяват нуждите от вода, но и демонстрират силата на човешкия дух и изобретателност в адаптацията към сурови условия.

Гениалност, скрита под земята

Системата на канатите се състои от серия подземни тунели, които позволяват транспортирането на вода от планински водоносни слоеве до долини и населени места, намиращи се в сухи региони. Тази система от тунели използва гравитационната сила, за да придвижва водата по дълъг наклон от източника до крайната цел. Главният тунел, който се нарича „канат“, е свързан с вертикални шахти, поставени на определени разстояния една от друга. Шахтите служат както за вентилация, така и за достъп до каната по време на изграждането и поддръжката му.

Важен елемент в канатната система е т.нар. "майчиното кладенче", което се намира в началото на главния тунел и от което водата започва своя път към крайната точка. Това изходно място се разполага в планинските райони, където водата от подземните извори се събира и се насочва в тунела. Понякога дължината на един канат може да надмине 50 км, като тези системи доставят вода до земеделските райони, където тя е особено необходима за отглеждането на култури.

Високо майсторство и дълбоки познания в строителството

Изграждането на канат изисква не само прецизни изчисления, но и познаване на местната геология, хидрология и особености на почвата. Майсторите, които строят канатите, са специалисти с дългогодишен опит, предаван от поколение на поколение. За да се започне изкопаването, първоначално се избира подходящо място, където има достъп до подземна вода. След това започва строежът на тунела, като основната цел е да се запази лек наклон, който позволява на водата да тече естествено, без помощта на помпи или друга механизация.

Подземните шахти, които достигат до повърхността, също играят важна роля, защото те осигуряват вентилация и предпазват тунелите от срутвания. Тези шахти са поставени на различни разстояния една от друга, в зависимост от дълбочината и наклона на тунела. Въздухът в шахтите предотвратява ерозията на стените и същевременно позволява на работниците лесно да извършват поддръжка. В някои случаи канатите се намират на дълбочина над 200 метра, което е забележително, особено предвид времето и техниките, с които са разполагали древните инженери.

Икономическо и социално значение на канатите

Канатите имат огромно икономическо значение за селскостопанското развитие на регионите, в които са разположени. Водата, доставяна чрез тях, позволява на селяните да отглеждат култури, дори и в райони с минимални валежи. Същевременно, тези водни системи са изключително устойчиви на загуби от изпарение, тъй като водата тече през подземни тунели. Това означава, че канатите могат да доставят вода на дълги разстояния без значителни загуби, което е изключително важно в горещи и сухи климатични зони. В Иран, например, където годишните валежи са ниски, канатите осигуряват не само вода за селското стопанство, но и за ежедневните нужди на хората в населените места.

В исторически план канатите също така играят значителна роля за икономическото развитие и търговията. Важно е да се отбележи, че маршрутите на търговските кервани често са били съобразени с разположението на канатите. Така пътешественици, търговци и каравани са имали постоянен достъп до вода, което е улеснявало придвижването и е поддържало важни търговски връзки между различни региони и цивилизации.

Канатите като пример за културно и общностно наследство

За местните общности канатите не са само начин за водоснабдяване, но и символ на социална свързаност и отговорност. Поддръжката и опазването на канатите се извършват чрез съвместни усилия на членовете на общността, като това е било част от културните традиции на поколенията. Тази социална структура е помогнала на много селца да се запазят и развият, дори при ограничени природни ресурси. Канатите често играят ролята на естествено „разделение“ на водните ресурси, като всеки член на общността има право на вода в определен ред и количество. Това справедливо разпределение на ресурсите не само помага за поддържане на социалния баланс, но и показва една от първите форми на кооперативно управление на природните ресурси.

Канатите в съвременен Иран

Канатите продължават да бъдат важна част от живота на много хора в Иран и съседните страни, въпреки че съвременните технологии предлагат алтернативи за водоснабдяване. През 2016 г. ЮНЕСКО признава уникалното значение на иранските канати и включва дванадесет от тях в списъка на световното културно наследство. Най-известният от тях е разположен в град Гонабад, провинция Разави Хорасан. Съществуващ вече около 2700 години, този канат все още осигурява питейна вода за местното население и се използва за напояване. С обща дължина от 33 113 метра и 427 шахти, той е един от най-дългите и значими канати в страната.

Канати с дължина над 30 километра има и в близост до градовете Керман и Язд, разположени в сухите райони около пустините Дащ-е Кавир и Дащ-е Лут. В други части на Иран дължината на повечето канати е под 5 километра, а дълбочината им варира от под 10 метра до над 200 метра, като най-дълбоките са именно в Гонабад. С навлизането на нови технологии за водоснабдяване, използването на канатите постепенно намалява, което води до тяхното изоставяне и упадък.

Канатите са пример за изключителна технологична иновация, която изпреварва времето си и продължава да функционира повече от две хилядолетия. Тяхната роля в историята на човечеството е доказателство за способността на древните цивилизации да се справят с трудните условия на живот чрез интелигентни инженерни решения. Днес те са не само символ на древното персийско майсторство, но и вдъхновение за устойчивото управление на природните ресурси, което остава толкова актуално в съвременния свят, колкото и в древността. Канатите са живо доказателство за взаимодействието между човека и природата и за стремежа към хармония и устойчивост. Тяхната история продължава да вдъхновява хората по света, показвайки, че дори и най-сухите земи могат да бъдат „напоявани“ с изобретателност, солидарност и уважение към природните сили.

Подготвихме този материал за Вас с помощта на информация от: worldhistory.org, unesco.org, bg.wikipedia.org, en.wikipedia.org, National Geographic

Източници на снимковия материал: ©S.H. Rashedi via Unesco.org, ©ICQHS Archive via Unesco.org, wikipedia.org