Историята на виенското колело – от Пловдив, през Световното изложение в Чикаго до днешните увеселителни паркове

14.08.2021 г.6 мин.

Инженерни истории

Какво свързва градовете Чикаго и Пловдив с писателя Алеко Константинов? Ако не се досещате, ще Ви подскажем – това е виенското колело. Проследявайки историята на любимия ни атракцион, с изненада и нескрита възхита научаваме и за българската следа в присъствието му по панаирите. При това още през 17-ти век – повече от 200 години преди посетителите на Чикагското изложение от 1893 г., сред които е и авторът на „До Чикаго и назад“, да станат свидетели на внушителната му конструкция, която познаваме днес.

Съвременният вариант на виенското колело за първи път се появява на Световното Колумбово изложение в Чикаго, САЩ през 1893 г., а негов автор е строителният инженер Джордж Вашингтон Гейл Ферис-младши. От главния архитект на събитието – Даниел Бърнам, Ферис има задание да създаде мащабна конструкция, която конкурира Айфеловата кула, построена по случай парижкото изложението през 1889 г. Любопитна подробност е, че Александър Айфел също предлага свой проект, който обаче американските инженери отхвърлят, настоявайки съоръжението да бъде „резултат от американския гений“.

Въпреки че идеята на Ферис среща одобрение от по-голямата част от директорите на изложението, те поставят условие пред инженера да финансира строителството с лични средства. Един от директорите дори заявява: „Ферис е луд. Той има колела в главата си“. За целта на проекта Ферис основава акционерно дружество и привлича богати инвеститори. Освен това, за да докаже безопасността на изобретението си, провежда проучвания, в които инвестира и собствени средства.

Наименованията на панаирната въртележка варират в различните езици. Докато на английски е познато като „Ferris wheel“ (колелото на Ферис), то българското име произлиза от реализирано през 1897 г. във Виена колело по задание на Джордж Ферис.

Виенското колело е разположено на кея Navy Pier на брега на езерото Мичиган. Високо е над 80 m, с диаметър 75 m и се осветява от 2500 лампи с нажежаема жичка. Атракционът е съставен от 36 кабини, в които до 2160 души могат да се наслаждават на откриващите се гледки в продължение на 10 – 20 min. В конструкцията са вложени над 100 000 части. В основата ѝ стои ос, произведена от Bethlehem Iron Company, подкрепяна от две близо 43-метрови стоманени кули. С тегло от 45 t и височина от над 13 m, оста е най-голямото стоманено изделие, ковано до този момент.

Атракционът се задвижва чрез конструирана от Ферис електроцентрала. Тя включва два реверсивни двигателя с мощност 1000 hp. Единият двигател служи за основното, а другият – за резервното захранване.

Първите сведения за подобно съоръжение откриваме из записките на английския пътешественик Питър Мънди, който на 17 май 1620 г. в гр. Филибе (дн. Пловдив) наблюдава деца, возещи се на вертикално разположени колела със седалки. В публикация на BBC попадаме и на рисунка на Мънди от 1620 г. със заглавие A „Bulgarian Eye“ of 1620 (Българско око от 1620 г.).

Въпреки че виенското колело на Ферис се радва на засилен интерес и в рамките на 19 седмици е посетено от над 1.4 души, се появяват финансови предизвикателства. От 1895 до 1903 г. съоръжението е на нова локация – една година по-късно е възстановено за Световното изложение в Сейнт Луис, САЩ, преди да бъде окончателно разрушено през 1906 г.

На страниците на „До Чикаго и назад“ Алеко Константинов сравнява виенското колело в Чикаго с българските карнушки, на които децата се возят по Великден. Авторът прави паралел между желязната конструкция на американското изобретение и дървената въртележка, за която в САЩ се заплаща такса от 50 цента, а у нас – едно боядисано с червена боя яйце. Освен това Константинов пише, че „сандъчетата“ на карнушките се завъртат от хора, за разлика от чикагската атракция, която се задвижва чрез „грамадни сложни машини“.

През 2016 г. на Navy Pier е открито ново виенско колело, което замества предходното, от 1995 г. Популярен с името Centennial Wheel, новият атракцион се издига на почти 60 m височина и разполага с 42 климатизирани кабинки, както и високотехнологични предпазни стъкла. И двете съоръжения са произведени от компанията Dutch Wheels.

За да подготвим материала, използвахме информация от navypier.org, architecture.org, explorepahistory.com, lostinplovdiv.com, „До Чикаго и назад“ – Алеко Константинов.

Източник на снимковия материал: navypier.org, architecture.org, freepik.com