Инженерните тайни на Асеневци – четиримата конници, които излетяха от страниците на историята, за да застанат над Янтра

Спрете за секунда на Стамболовия мост във Велико Търново и забравете за всичко, което сте чели в учебниците по история. Погледнете към копитата на конете – те едва докосват гранита, сякаш 50 t метал всеки момент ще излетят над реката. Това са „Асеневци“ – едно странно творение, резултат от осеммесечна „обсада“ на скалата Боруна от страна на скулптори, архитекти и обикновени работници, работещи денонощно. Буквално. На три смени, седем дни в седмицата.

От даренията на обикновените хора, които събрали внушителните шест милиона лева, през смелия избор на скалата Боруна, до сложното сглобяване на паметника част по част – „Асеневци“ крият в себе си безброй инженерни и политически предизвикателства. Един мащабен проект, който по план трябваше да завърши с меч, мирно забит в земята, но реши да прониже небето.

Архитектура и градеж на монумента

Годината е 1985 и Велико Търново се готви за мащабно отбелязване на юбилейна годишнина – 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Властта в държавата по това време поръчва да бъде изработен паметник, подходящ за повода, а задачата е поверена на един от най-впечатляващите творчески колективи за времето си.

Начело на този екип застава скулпторът проф. Крум Дамянов, чийто разпознаваем стил и днес личи в духа на монумента. Заедно с него в извайването на фигурите участват скулпторите Иван Славов, Владимир Игнатов и Йордан Иванов. Архитектурният облик на комплекса, който включва не само самите фигури, но и целия площад на Боруна, е дело на архитектите Георги Гечев и Благой Атанасов. За инженерното обезпечаване – онова, което държи 50-тонната конструкция стабилна над реката – отговарят инженерите Христо Колев и Емил Костов. Те са хората, които изчисляват как 33-метровият меч и конниците да не се срутят в Янтра при първата буря.

Паметникът сам по себе си е истинско инженерно изпитание, в което са вложени над 70 t стомана и 50 t бронз. Композицията е разположена върху скалния нос Боруна, като в центъра ѝ доминира гигантският меч с обща височина от 33 m. За да бъде стабилен при ветровете в дефилето на Янтра, основата му е вкопана на цели 14 m дълбочина в скалата, укрепена с хиляди кубици бетон и стоманена арматура.

Около меча са разположени четиримата царе – Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Всеки от конниците е с тегло между 9,5 и 11 t, като самите фигури са поставени върху гранитни постаменти с височина 7 m. Общата височина на скулптурните композиции достига 15 m.

Техническата уникалност на паметника се крие в баланса: двама от конниците са застанали само на двата си задни крака и опашката. За да се постигне тази здравина, в конструкцията е използвана специална японска стомана (подобна на тази за самурайските мечове), която е кована в Япония със сложна форма, за да издържи натоварването.

Самите фигури са кухи, изработени от заварени бронзови сегменти. Вътре в тях е скрита сложна мрежа от стоманени профили и въжета, натегнати със 100-тонна преса. При монтажа са използвани специални оловни подложки, които при натиска от 100 t се смачкват и буквално затягат камъка под фигурите. Тази „скелетна“ система позволява на паметника да работи на принципа на въжен мост – да вибрира и да поема температурните разширения, без да се напука.

Защо точно на завоя на Янтра?

Първоначалното одобрение на композицията е трябвало да включва и избора на място, като по стандарт за онова време паметниците се ситуират близо до властта – в случая на площада пред Партийния дом (днешната Областна управа). Скулпторът акад. Крум Дамянов обаче смята, че в това ограничено градско пространство монументът ще бъде „задушен“ от околните сгради. Той предлага далеч по-смела алтернатива: нос Боруна. Неговата визия е паметникът да доминира над дефилето на Янтра и да се вижда от почти всяка точка на Търново. Комитетът по честванията, оглавяван от Пенчо Кубадински, приема аргументите му и променя решението в полза на скалата.

Изборът на Боруна обаче поставя сериозно предизвикателство пред инженерите. Скалният нос представлява тесен варовиков език, подложен на постоянна ерозия и силни ветрове. За да издържи тежестта от над 50 t метал и гранит, започват мащабни геоложки изследвания и укрепване. В основата е излят огромен бетонов фундамент под формата на кръст, който разпределя тежестта периферно, за да не се концентрира натискът в една точка. А 33-метровият меч е забит на 14 m дълбочина в скалния масив, за да служи за стабилна котва срещу напора на вятъра.

Едва след като инженерите гарантират стабилността на терена, на 4 февруари 1985 г. започва същинският градеж. Първоначално са поставени 12-тонните гранитни блокове от Мездра, които оформят постаментите, а върху тях по-късно започва сглобяването на бронзовите фигури.

Как се сглобяват 50 тона история?

Технологията, по която са изпълнени самите конниците, няма аналог в Европа. Всеки от тях е сглобен от 30 до 50 отделни фрагмента, които по-късно са заварени на място. За да стоят изправени, в телата им са вградени стоманени „обтяжки“, натегнати със 100-тонна преса. Цялата композиция е „облечена“ в пластове месингов прокат с дебелина 10 mm, а всичко е захванато с впечатляващите над 60 000 болта.

Въпреки че по монумента няма нито един надпис, образите на четиримата владетели са толкова характерни, че никой не ги бърка. Скулпторът Крум Дамянов е проучвал византийски и български стенописи, за да вложи индивидуален дух във всяка фигура. Цар Петър е показан с благославящ жест, Асен излъчва воля, държейки дръзко юздата, а най-малкият брат Калоян излъчва войнственост. На върха на композицията е Иван Асен II с корона и копие, което пробожда пергамента на нарушения мирен договор.

Монтажът на тези гиганти също се превръща в истинска атракция за великотърновци. Най-големи проблеми създава фигурата на Иван Асен II, която е и най-тежката. Конникът бил толкова висок, че за него не можела да се намери подходяща платформа. Все пак по време на създаването му скулптурите успяват да го „свалят“ до 4.5 m, за да мине през тунелите на влизане в Търново, но на ширина царят заемал цялото пътно платно, което наложило той да бъде конвоиран от София с полицейски ескорт като специална пратка. Самият акад. Крум Дамянов споделя в интервю за творческия процес „Исках Петър и Асен да бъдат разположени непосредствено срещу извивката на Янтра. От това, което четох тогава, добих представа, че Калоян постоянно се е колебаел между Изтока и Запада, затова неговият кон завива рязко. В първия момент човек не знае какво точно иска, но паметникът стана хубав и се приема много добре от всички българи“, казва скулпторът.

Накрая, точно в центъра, е монтиран 33-метровият меч, чиято пика е сглобена от десетки пластове месингова ламарина и тежи 70 t. Първоначално авторският замисъл е бил мечът да бъде забит мирно в земята – метафора за отвоювания мир, за възхода и за вкоренената сила на българската държава. Когато обаче макетът попада пред очите на Тодор Живков, идеологическата призма на времето моментално променя проекта.

Пред опасността символът на Асеневци да бъде разчетен като религиозен знак в разгара на социализма, екипът е принуден да действа на момента, като вземат единственото спасително решение – обръщат меча с острието към небето. Така, по ирония на съдбата, вместо кроткото примирие на забитото в пръстта оръжие, се ражда днешният войнствен силует. Мечът на Асеневци „пронизва“ облаците в поза за атака, символизирайки вечния устрем и несломимия дух на нацията, а под дръжката му е вградена гранитната фигура на Орантата – небесната майка, която пази живота.

Паметникът е завършен окончателно само три дни преди всенародните тържества и грандиозното му откриване на 16 ноември 1985 г.

Четири десетилетия по-късно „Асеневци“ са сред символите на Велико Търново. Те стоят все така гордо над завоя на Янтра, вперили поглед в хоризонта, точно както преди осем века техните първообрази са чертали съдбата на Втората българска държава от съседните хълмове Царевец и Трапезица. И днес „конниците“ както ги наричат великотърновци, продължават да олицетворяват духът на Търново, „изправен на задните си крака над реката – вечен, дързък и величествен“.

По текста работи: Мариана Пеевска

Подготвихме материала с помощта на информация от: borbabg.com, dnes.dir.bg, socbg.com, telegraph.bg

Източник на снимковия материал: telegraph.bg, dnesbg.com, borbabg.com, ©Engineer.BG via Canva.com