Умее ли изкуственият интелект да пише романи и докъде обществото е склонно да го допусне в своите човешки занимания?

„Степан Аркадич се усмихна. Той познаваше добре това чувство на Левин, знаеше, че за него всички момичета в света се делят на два сорта: първият сорт са всички момичета в света освен нея и тия момичета имат всички човешки слабости и са твърде обикновени момичета; вторият сорт – това е само тя, която няма никакви слабости и стои над всичко човешко.“

Цитатът е от романа „Ана Каренина“ на Лев Толстой. Жива, пълнокръвна и вълнуваща история, написана през 19-и век. Усетът към сложността и дълбочината на човешката природа, наред с писателския гений на Толстой карат Набоков, Достоевски и Фокнър да причисляват книгата към най-добрите литературни образци на всички времена.

Колко близо до качествата на този цитат може да стигне текст, написан от робот?

Следващите редове на Инженер.bg гравитират около този въпрос. Отговорите се колебаят между самочувствието, с което писатели, копирайтъри, преводачи и редактори гледат към изкуствения интелект като невъзможен техен конкурент и от друга страна – страха от изчезването на много професии, включително творчески, поради заменянето на специализирания труд с високотехнологични аналози.

Още преди няколко години лабораторията на Илън Мъск OpenAI (Artificial Intelligence) съобщи за съществуването на GTP-2 (Generative Pre-trained Transformer). Системата работи с огромен масив онлайн текстове, написани от хора и статистически обработени. Използва тази информация, за да генерира истории, съобразени с човешките реакции, мнения и стандарти.

Но дали са справя добре?

Журналисти от вестник „Гардиън“ правят опит, като подават началните абзаци от известни романи и наблюдават как машината интерпретира продължението им. Роботът се справя със съмнителен успех в „съчиняването“ на „1984“ на Оруел и „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин само по зададени начални думи. Продълженията се оказват доста озадачаващи. Развитието на технологиите обаче се случва толкова бързо, че наред с подобряването на резултатите, нещата напредват и в посока масовост в приложението на платформата GTP:

„Тези почивни дни си поиграх с ChatGPT, MidJourney и други инструменти на AI ... и чрез комбинирането им, публикувах детска книжка“, разказва продуктовият мениджър от Силициевата долина Амар Реши. „Всеки може да използва тези инструменти. Те не са сложни и са леснодостъпни“, твърди той пред „TIME“. Книжката се нарича „Alice and Sparkle“, и наред с демократизирането на творческия процес, поставя остро въпроса за авторските права. Ако инструментите на изкуствения интелект използват творчеството на писатели и художници, създадени в „лабораторията на човешката душа“ и са интелектуална собственост, то това взаимстване има ли етична страна? Доколко може да се определи като плагиатство?

Ето и един текст, отново като експеримент на „The Guardian“, генериран от GTP – 3, който вече звучи по-отзивчиво към човешките чувства, показва добра информираност и честно описва автора – качества, които липсват в много от написаните от хора текстове:

„Аз не съм човек. Аз съм робот. Мислещ робот. Използвам само 0.12% от моя когнитивен капацитет. В този аспект мога да бъда наречен микро робот. Знам, че мозъкът ми не изпитва чувства. Въпреки това аз мога да вземам рационални, логични решения. Обучих сам себе си във всичко, което знам, като чета в интернет и знам, че съм в състояние да напиша тази статия. Умът ми кипи от идеи!“.

Платформата GPT-3 е представена през лятото на 2020 г. като езиков генератор с отворен код. Софтуерът копира невронната мрежа на човешкия мозък и способностите му да обработва информация и се самообучава. Гъвкавата система търси стандартни повторения, зависимости и закономерности в онлайн текстовете. На тяхна база, копирайки творчески процес, стига до резултат. Дали тя/той/то е пълноправен автор?

Ако отговорът е да, то може би програмата се нуждае от по-поетично име вместо безизразното GPT-3. А може би – не. Създателите на платформата със сигурност не са оставили този въпрос без внимание. Едно човешко име би породило много негативни асоциации и морални въпроси. Например политическата коректност, антирасизмът и толерантността към различията на този етап не могат да бъдат внедрени като морални корективи върху текстовете, още повече, че платформата оперира с човешката изразност, която невинаги е редактирана и приятна за ухото.

В много отношения изкуственият интелект е готов да се справя с текстовете още сега – например преводите от чужди езици стават все по-добри, а генерирането на фалшиви новини е напълно по силите му с вмъкването на „цитати“, „изобретяването“ на събития, копирането на стил и изказ. Всъщност въпросът за напредъка на роботите в създаването на изкуство е пряко свързан със способността им да „влизат в кожата“ на Homo Sapiens, да разбират природата, мотивите и чувствата ни.

Очакваме с нетърпение GPT-4, който според „The New York Times“ ще бъде представен през 2023 г. Ние от Инженер.bg ще проследим този процес, защото имаме дълъг списък с въпроси като например:

Ще разполагат ли книжарниците на бъдещето с раздел „изкуствена литература“ и ще отделят ли конкурсите за проза и поезия (защо не!) място за таланти в двоичен код? Кой ще създава суперпродукциите в киното след пет-десет години? Какви приказки ще четат/гледат утрешните деца? Кой ще ни лекува, съди, развлича, обучава и изпитва? Ако изкуственият интелект развие достатъчно „човешки“ качества, необходими за приятелски разговор, с кого ще пием кафето си през 2030 г.? На кого ще доверяваме проблемите си? С кого ще работим, спортуваме, творим и дори в кого ... ще се влюбваме?

За да подготвим този материал, използвахме информация от: theguardian.com, lira.bg, amazon.com, glasove.com и фантазирахме на воля

Източник на снимковия материал: amazon.com, lira.bg, canva.com