„Захарна фабрика“ е значима стопанска фигура и най-големият индустриален работодател в началото на 20-ти век у нас

25.09.2021 г.4 мин.

Инженерни истории

След Освобождението София претърпява истинска метаморфоза, като за това важна роля има индустриализацията на града. Особено активно е развитието на хранително-вкусовия сектор, в който присъстват ярки имена като братя Прошек и Велизар Пеев. Днес обаче ще отправим ретроспективен поглед към Захарна фабрика, която освен значима стопанска фигура е и най-големият индустриален работодател до Първата световна война у нас.


Развитие на ХВП в добри условия

Развитието на хранително-вкусовия сектор е повлияно от държавна подкрепа, изразяваща се с по-ниски цени за транспорт и внос на машини, както и от количествата на консумирана захар, достигащи 15 000 t на годишна база.
Не е прецедент присъствието на европейски предприемачи. Така става факт и първата концесия през 1895 г. Получават я първоначално белгийците Густав Дорзе, Йосев ван Зюйлен и Лисиен Дирикс, а след това – Анонимното дружество за български захарни фабрики и рафинерии с главен акционер групата на белгийския химик и индустриалец Ернест Солвей. Впечатляващ за времето си е и капиталът на компанията, който възлиза на 4 млн. франка.

Модерно производство и нова инфраструктура

Захарната фабрика отваря врати в края на 1898 г. Общата ѝ застроена площ надхвърля 120 000 m2, в която влизат 21 модерно оборудвани сгради. Производственият парк разполага с 10 големи белгийски парни двигателя с мощност над 1200 hp. Максималният годишен капацитет на предприятието е 7000 t. На практика той стига до около 5000 t, или 1/5 от локалната консумация.

За целите на завода, който е локализиран извън пределите на София, се строи жп линия и допълнителна инфраструктура и се създава гара. По този начин се обезпечава логистиката на суровини, а също и на въглища от Перник. Започва застрояването на жилища и улици.

За непрекъснатия производствен процес през активния сезон се грижат около 900 работници, чиято бройка в най-натоварените периоди достига 1300 човека.

Като работодател, фабриката осигурява непопулярната в промишлената сфера застраховка при злополука, в размер на 2% от всяка надница.

Силният период в дейността на Захарна фабрика продължава до 20-те години на миналия век. Благодарение на добрите условия за внос по това време стартират производство подобни предприятия и в други населени места. Впоследствие работата на софийската фабрика е преустановена.

Нов живот на емблематичната сграда

Идея за спасяването на рушащия се паметник на културата дава проектът на арх. Марина Трайкова. Той предвижда запазване на облика на сградата и построяване на лофтови жилища, хотел, ресторант, СПА, фитнес, co-working space, детска занималня и магазин за производство и продажба на ръчно направени сладкарски изделия.

За да подготвим материала, използвахме информация от „Фабрики и личности: Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век“, авт. Зорница Велинова, Мира Маркова, Ивайло Начев, Първата захарна фабрика в България – сърцето на столичен квартал – darikradio.bg

Източник на снимковия материал: lostbulgaria.com, archinova.bg

Тагове: архитектура, индустрия, производство, хранително-вкусова промишленост