Железопътната линия Юнгфрау – когато инженерните успехи достигнат алпийски върхове

29.08.2020 г.5 мин.

Инженерни истории

Планинските жп маршрути трудно остават извън страниците на вълнуващите пътеписи или фотообектива,... а също и далеч от пътешественическия ни дух. Затова днес ще Ви разкажем за линията Юнгфрау в Бернските Алпи в Швейцария, която освен че впечатлява с живописни гледки, е първенец по надморска височина и истински връх – буквално и преносно – на жп строителството в разгара на т. нар. „планинска железопътна треска“ в страната.

 

Спонтанна идея

През един августовски ден на 1893 г., по време на разходка в планината, вниманието на 54-годишния тогава швейцарски предприемач Адолф Гуйер-Целер е привлечено от новата железница Венгерналп. Ненадейно му хрумва идеята да построи жп линия до подножието на вр. Юнгфрау със стартова точка гара Кулм от линията Венгерналп, разположена на 2064 m надморска височина.

Това не е първият транспортен проект в района. В края на 19-ти век редица инженери, политици и предприемачи представят своите идеи, които обаче не успяват да се реализират.

По план железницата трябва да бъде е задвижвана от електричество, с помощта на зъбни колела. Маршрутът преминава през тунел на ледника Айгер, а трите гари от него са впечатляващи туристически дестинации, което улеснява поетапния строеж на жп линията, чието продължение е 100-метров лифт.

Уверен старт въпреки обстоятелствата

На 27 юли 1896 г. е положено началото на високопланинската жп линия. Липсата на машини е компенсирана от ръчни инструменти, а през зимата транспортирането от селцето Венгер до строителната площадка се извършва от група хъскита. През същата година конкурсът за строежа и управлението на железницата печели инженерът Емил Струб.

Как влаковете успяват да изкачват безопасно стръмните планински склонове? Решението дава швейцарският инженер Никлаус Ригенбах, като поставя зъбна рейка между влаковите релси. По този начин се осъществява движението на 19.1-километровата линия Венгерналп – най-дългата зъбчата железница, която в планината развива скорост до 28 km/h. Линията Югенфрау използва подобрената технология на Емил Струб.

Две години по-късно, през септември 1898 г. е финализиран първият етап от железопътното трасе – от Клайне Шайдег до ледника Айгер. Проектът включва още изграждането на електроцентрали в долините Лаутербрунен и Бурглауенен край гр. Гринделвалд. При наличието на подобрено оборудване, продължава едногодишният строеж на следващата гара Ротсток.

Предизвикателствата по пътя към върха

Смъртта на Гайер-Зелер през април 1899 г. и възникването на финансови затруднения забавят по-нататъшните етапи от изграждането на алпийската жп линия. Затова и откриването на гарата Айгерванд става факт през лятото на 1903 г. След 2 години планинският маршрут е удължен до гара Айсмeър, издигаща се на 3106 m височина.

 

Не след дълго предизвикателствата отново напомнят за себе си. Крайна точка от маршрута вместо вр. Юнгфрау, е седловината Юнгфрауйох, разположена на 3454 m надморска височина. Скалите оказват далеч по-голямо съпротивление на работниците от очакванията. Освен това през зимата водата, генерираща енергия за жп линията и машините, замръзва.

Днес редица атракции очакват пътниците на алпийската линия. Ледени статуи „оживяват“ пред погледите на туристите в Ледения дворец. С ултрабързия лифт с дължина от 108 m само за 25 s ще достигнете до международната астрономическа „Обсерватория на сфинкса“, а ако искате да се потопите в истинския „рай“ на шоколада, то само следвайте инструкциите на виртуалния Lindt Maître Chocolatier в Lindt Swiss Chocolate Heaven.

Достигането на крайната цел

Трудностите обаче не спират устремените към върха. 16 години след началото на строежа на Юнгфрау, на 21 февруари 1912 г. се провежда празничното откриване на 9.3-километровото жп трасе, което Нойе Цюрхер Цайтунг ще провъзгласи като „триумф на съвременното инженерство“.

За да подготвим материала, използвахме информация от jungfrau.ch.

Източник на снимковия материал: jungfrau.ch, myswitzerland.com