На есен с песен: припомняме си първите ученически трепети с историята на молива

17.09.2022 г.8 мин.

Инженерни истории

Човешката цивилизация е „обречена” на постоянно развитие. С опознаването на света и адаптацията към новото, битът и дейността ни постепенно се усъвършенстват, достигайки до съвременната високотехнологична ера. Безспорна обаче е жаждата за знание, съпътстваща битието ни. В този дух по повод началото на учебната година – 15 септември, ще Ви разкажем историята на един верен „приятел”, за който всички имаме носталгични спомени от детските и ученическите си години – моливът.

Моливът, който в днешно време е добре познат на малки и големи, започва да „пише” своята история преди около 300 години. Преди това художниците са използвали сребърна пръчка, за да превърнат идеите си в изкуство, достъпно за погледа. Учениците пък са боравили с пръчки от галенит (оловен сулфит), като за удобство те били увити в кожени калъфи. Споменът за тях се запазва и до днес в немския език с думата за молив – Bleistift, преведена буквално – „оловна пръчка”.

Галенит (оловен сулфит)

Първообразът на съвременния молив се появил с откриването на нов минерал – графит. Потенциалът му за писмено средство бил забелязан, но пред употребата му като такова стоял проблемът с физическите му характеристики. Той бил прекалено мек. Решението било открито в прибавянето на глина, така той добил по-твърд и здрав вид, чрез което приложението му вече било възможно.

От количеството глина зависела твърдостта и следата, която моливът оставял. Така възникнали различните разновидности – мек, среден, твърд. Един проблем бил решен, но друг се появил. Графитът цапал ръката, която го държи, затова се наложило да се „облече” в дървен корпус, който да изолира прекия му контакт с кожата. Оказало се обаче, че не всяко дърво е подходяща „премяна”. То трябва да е леко, за да се реже, но същевременно да не е чупливо. Идеална за целта дървесина се оказал кедърът. Към графита били добавени и примеси на масло и лепило за по-малко сцепление с листа, лесно плъзгане и допълнително насищане на следата, която оставял след себе си. Така, чак преди около 200 години моливът започнал да наподобява образа, с който днес сме свикнали.

С почит към училищата!

За първо елино-българско училище се приема откритото от даскал Антон Хаджи Кринчу училище в Котел през 1812 г.

Целта му е да помогне на учениците, да разберат непонятните гръцки текстове, използвайки говорим български език.

Д-р Петър Берон е човекът дал силен тласък за развитието на движението „Новобългарска просвета”.

Той е допринесъл за каузата с написването на общо 24 научни съчинения, издадени в 32 тома. Емблематичен и може би най-значим за българското образование остава неговият „Рибен буквар”, издаден в Брашов през 1824 г.

Първото българско светско училище по европейски модел „Бел-Ланкастер" е открито на 2 януари 1835 г.

Първото класно училище е открито от Найден Геров в Копривщица през 1846 г.

Също така по негова инициатива за пръв път на 11 май 1851 г. в Пловдив денят на Св. Св. Кирил и Методий е отбелязан като празник на българската просвета.

Началото на масовото производство на моливи било поставено в Нюрнберг, Германия, от Faber-Castell, Lyra, Steadtler и други компании.

Моливите се правели ръчно. Сместа от вода, графит на прах, глина, мазнина, сажди и лепило се изсипвала в отвора на дървена пръчка и се сгъстявала чрез загряване. Поради това готовият вид на молива се постигал за около 5 дни, а притежанието му било доста скъпо удоволствие.

Джоузеф Хардтмут от Виена (1790 г.) бил първият производител на моливи с различна твърдост. Той основал компанията Koh-I-Noor Hardtmuth, която и днес запазва водещата си позиция на пазара.

През 1795 г. французинът Никола-Жак Конте въвел техниката „разпрашаване”. Благодарение на нея, за суровина можел да се използва не само качественият английски графит, но и този от мините в Германия и Австрия.

Пътят на усъвършенстване на молива не спира. Следващата стъпка от него била формата му. Кръглата форма не била оптимална за практиката. Тя позволявала лесното му търкаляне по листа, затова започнали да го изработват шестостенен. След това възникнала и гумичката в горната му част, предназначена за удобство и улеснение.

Следващата стъпка от историята на молива била неговото оцветяване – появили се цветните моливи. За тях вместо графит се използвала смес от пигменти, восък, креда, лепило, каолин. Развитието продължило с търсене на нови материали за корпуса – появили се пластмасови моливи, бил изобретен и автоматичният молив с метален корпус.

Образованието през различните епохи е отражение на културните акценти за периода.

Каменна епоха – емблематични за писмеността са каменните плочи и стенните рисунки.

Бронзова епоха – акцентира върху селското стопанство и металообработката. Зараждат се пиктограмите (изразно средство на писмеността – рисунки).

Желязна епоха – писмени скриптове

Хартията и процесът за производството ѝ се зараждат в Китай още през 2 век от н.е.

През 12-ти век в Сицилия се създава хартиена фабрика.

А през 1450 г. Йоханес Гутенберг изобретява печатарската преса – фундаментален фактор за развитието на образователната технология.

С настъпването на 1873 г. в образователната система навлизат и аудио-визуалните технологии.

От 1974 г. компютрите стават неизменна част от академичния живот.

През средата на 90-те дигитализацията започва да се прокрадва в образователните среди. Пътят на нейното развитие утвърждава електрониката като основен метод на обучение в наши дни.

Цветните моливи и книжките за оцветяване носят със себе си носталгията по безгрижното детство. Различните твърдости пък намират употреба най-вече в чертожните планове и проекти. Но дори и не всеки да има художествени, инженерни или архитектурни заложби, безспорно всички помним как сме се учили да пишем ченгелчета първо с молив!

Източник на информация: dealbg.com, pamettanabulgarite.com, podmosta.bg

Източник на снимковия материал: pamettanabulgarite.com, freepik.com