„Дигитално“ разопаковане на мумия – или как триизмерни модели от компютърно томографиране, разкриват подробности за Аменхотеп I

Новите технологии – пътят към бъдещето – фраза, която сме свикнали да чуваме ежедневно. А могат ли технологиите да са път към миналото? Можем ли да разберем повече за произхода си, за историята си, за развитието си като общество и цивилизация? Днешната инженерна история ще даде отговор на този въпрос, като представи любопитно изследване за интригуващата малки и големи тема – египетските мумии.

Знайни и незнайни исторически източници разказват за произхода на мумиите – кои личности стоят зад балсамираните тела, от къде са, кога са живели. Но за по-любопитните това не е достатъчно. Такава е и Сахар Салим – професор по радиология в университета в Кайро, която заедно с египтолога Захи Хауас провежда иновативно за областта „дигитално“ разопаковане на мумия.

Предисторията на проучвателните дейности е съпроводено с множество противоречия. От една страна, физическото разопаковане уврежда целостта на мумиите, а от друга, опитите за анализ се възприемат като проява на неуважение. Археологическите и историческите факти не са достатъчни за изясняване на събития и обстоятелства, които провокират интереса както на специалистите, така и на обикновените хора. А толкова много неща могат да се разберат, само ако се развие лентата около тялото на мумията… Всъщност много от гробниците са били отваряни, а телата разопаковани, но с единствената цел бижутата и амулетите върху тях да бъдат ограбени. Съответно тези мумии губят способността си за съхранение. Но има и напълно запазени тела, които могат да се възползват от съвременните технологии, за да разкрият тайните на египетската култура.

Както споменахме в началото, днешната тема ще представи в пълнота конкретното изследване на мумията на фараон Аменхотеп I, чието управление се е състояло около 1525 – 1504 г. пр.н.е. Той е бил част от 18-ата династия, защитаващ Египет с мирни действия, фокусиран върху административната дейност. Спокойният му живот проличава и в анализа на мумията му през 2019 г., когато заключенията не откриват явна причина за смъртта му. Историците нямат сведения за гробницата, в която първоначално е положена мумията на Аменхотеп I. Тя е открита през 1881 г. в Луксор, увита в ковчег с надписи, удостоверяващи самоличността и двукратното ѝ преопаковане. Тя е една от малкото останали цели и неразопаковани мумии днес, съхранявана в Египетския музей в Кайро, благодарение на запазеното покритие с гирлянди и изящна маска на лицето, инкрустирана с камъни и кристали.

Късното откриване на опакованата мумия предоставя възможност за използване на съвременни технологии, които да не нарушат целостта ѝ. Още през 20-ти век са направени няколко опита за рентгенов анализ. Той обаче не задоволява изследователите, тъй като тялото е представено в 2D изображение и всички слоеве от обвивката до вътрешността за насложени и в по-голямата си част невъзможни за различаване.

И така историята на Аменхотеп I остава неразкрита чак до 2019 г., когато Сахар Салим провежда изследване на мумията чрез компютърно томографиране, проведено в мобилна лаборатория в двора на музея в Кайро. Самият процес по сканиране на тялото (само извадено от ковчега, но не и разопаковано) отнема по-малко от час, като предоставя информация за тънки слоеве, от порядъка на 0.6 – 1.25 mm. Предизвикателството за специалистите идва след това – специален софтуер за визуализация генерира 3D изображението, съставено от множество точки, а специалистите вземат „скалпа“ в ръце и започват „дисекцията“ на хилядите малки сечения, по-тънки от човешки косъм, за да определят отделните слоеве – превръзки, амулети, бижута, кости, органи и т.н.

А какво всъщност са открили учените чрез „дигиталното“ разопаковане? Отговорът е полуцяло тяло. Както бе споменато в предните редове, причината за смъртта остава неизвестна, общото състояние се приема за добро, но се откриват много постмортални наранявания, причинени от предполагаеми грабежи, засягащи покритите с бижута характерни части от тялото, а именно: счупени шийни прешлени, които отделят главата от гръбначния стълб, изкълчени крайници и липсващи кости от пръстите (в последствие намерени в коремната кухина). Ясно проличават и последващите две „възстановителни“ мумифицирания (направени от 21-вата династия) – отделените крайници са увити заедно с торса, а шията е слепена за гръбначния стълб със смола и лен. Още няколко са местата, на които се откриват „ремонтните дейности“ по тялото, направени с дървени дъски, метални пирони и смола.

Освен характеристика на тялото, 3D изображението дава информация за вътрешността на фараона – един от редките случаи на запазен мозък без балсамиращи продукти (като при вече изследваните мумии е забелязано честото му изваждане), запазено сърце, но извадени всички други вътрешни органи през явен отвор в лявата страна (което се е налагало за забавяне процеса на гниене). Друг интересен факт за тялото са зъбите – изцяло запазени, без наличие на кариеси. Вероятно е водел завиден здравословен начин на живот, а предвид запазената костна система е установена и предполагаемата възраст на смъртта – 35 години. Анализът допълва визуалния профил на Аменхотеп I – висок около 168 cm, с овално лице, хлътнали очи, малък нос, тясна брадичка и удивителна прилика с баща си – Яхмос I. Освен тялото са анализирани и 30-те амулета, останали по тялото и подробно описани от учените. 

Компютърната томография бележи огромен напредък в разкритието на артефакти от египетската цивилизация. Професор Сахар Салим продължава своите изследвания в областта, като в началото на 2023 г. разкрива подобно изследване за 15-годишно момче, по-известно като „златната мумия“. Бъдещите виждания на учените предвиждат двуенергиен анализ – работа с две енергийни нива, които да сканират различните материали за балсамиране, а не е изключено и прилагане на методите в други области – при случаи на бедствия или криминални прояви.

За да подготвим този материал използвахме информация от: frontiersin.org, nationworldnews.com
Източник на снимковия материал: frontiersin.org, saharsaleem.net, canva.com