Джоузефин Кокрейн: американката, изобретила съдомиялната машина, за да ни даде най-хубавия подарък – повече свободно време

Всеки от нас може да си представи с болезнена яснота огромния куп мръсни чинии, чаши, тенджери и прибори, натрупани върху кухненския плот всяка вечер. И колко време е нужно, за да се измият и подсушат те. Време, през което можем да гледаме мач, да четем книга или просто да си поговорим, доверявайки се на една от най-добрите помощници на съвременните домакини – съдомиялната машина. Малко хора знаят, че тя е женско творение, което през 2026 г. празнува 140 г. от създаването си. И макар че първоначално е използвана в хотели и ресторанти, след дребни конструктивни подобрения постепенно заема мястото на почетен гост в съвременното домакинство. А главна героиня на днешната ни инженерна история е нейната създателка – американката Джоузефин Кокрейн.

Посвещаваме тази история на 23 юни – Международния ден на жените инженери – като Ви обещаваме, че ще продължим темата с още две впечатляващи дами  - Стефани Куолек и Анна Межлумова.

Джоузефин Кокрейн: когато носиш инженерството в кръвта

Едва ли има съвременна жена, която, прочитайки следващите редове, няма да отправи искреното си „Благодаря“ към американката Джоузефин Кокрейн – дамата, разработила, патентовала и наложила на пазара съдомиялната машина. И макар че Джоузефин била богата светска дама, на която не се налагало да мие купища мръсни чинии, тя е от изобретателите, направили живота на милиони хора по света много по-хубав.

Джоузефин се родила на 8 март 1839 г. в Охайо, САЩ, в семейството на видния строителен и хидравличен инженер Джон Гарис. Като дете обикаляла с баща си около блатата на Чикаго, докато той тествал разработените от него помпи за пресушаването им. Неин дядо по майчина линия е бележитият инженер и предприемач Джон Фич, който през 1791 г. патентовал първия парен кораб в САЩ.

Имайки шанса да се роди в семейството на толкова успешни инженери и предприемачи, Джоузефин живяла в огромни къщи, свирила на пиано и била ухажвана от някои от големите американски индустриалци по онова време. На 19 години се омъжила за Уилям Кокран – участник в Калифорнийската златна треска, мащабен търговец и виден политик от Демократическата партия.

От счупения китайски порцелан до съдомиялната машина

През следващите десетилетия нищо не предвещавало, че Джоузефин ще се посвети на конструирането. В огромното си имение в Шелбивил, Илинойс, тя организирала светски вечери, грижила се за децата си и понякога разказвала пред гостите си, че ще измисли миялна, тъй като прислужниците ѝ непрекъснато чупели при измиването безценния китайски порцелан от 1600 г., притежаван от семейството.

Тогава дошла преломната за нея 1883 г., когато съпругът ѝ внезапно умира, Джоузефин Кокрейн с огромна изненада разбира, че семейството е във фактически фалит, а оставените ѝ от него дългове са толкова големи, че заплашват да срутят не просто луксозния ѝ живот, а да я обрекат на мизерия. Тогава г-жа Кокрейн запретва ръкави и се завръща към това, което предците ѝ могат най-добре, а именно да конструират и комерсиализират своите изобретения.

Имало ли е до този момент опити да се създаде работеща съдомиялна машина?

Да, имало е и те са били от мъже. През 1850 г. американецът Джоел Хотън разработва и патентова дървено устройство с манивела, която завъртала кофа, изливаща бавно вода върху купчина съдове. Устройството не намерило никакво практическо приложение, защото, както добре можем да си представим, изобщо не измивало съдовете.

Вторият опит бил направен петнадесет години по-късно от Леви Александър, който се опитал да подобри предишния патент, въвеждайки механични четки, задвижвани чрез зъбни предавки. Идеята на четките била да търкат чиниите, за да ги измият, но разработката отново не намерила практическо приложение, тъй като вместо да мие чиниите, устройството ги чупело.

Гениалното хрумване на Джоузефин: телени кошници за чиниите, чашите и приборите

И така, останала без пукната пара и изправена пред реалната опасност семейството ѝ да гладува, Джоузефин се затворила в плевнята зад голямата си къща и започнала денонощно да работи над конструкцията на нейната съдомиялна машина.

Дамата разработила концептуалния дизайн на миялната машина изцяло сама, залагайки на принцип, който се използва и до днес. Вместо четки, които повреждат чиниите, докато ги търкат, тя заложила на силата на водната струя под налягане. За да защити съдовете лично измерила чиниите, чашите и приборите в дома си и ги подредила в нещо, което днес ни изглежда напълно естествено, но до тогава на никого не било хрумнало – в телени кошници, които ги държат неподвижно по време на миенето.

Как работи механичната съдомиялна машина на Джоузефин Кокрейн?

Фундаментално, създадената от американската дама съдомиялна машина не се различава от тази, която всички имаме в домовете си – съдовете се измиват от вода и препарат под налягане, докато стоят неподвижно подредени в телени кошници, след което се изплакват с много гореща вода, изсъхвайки веднага след изваждането им.

За да изработи прототипа на своята миялна машина, г-жа Кокрейн се доверила на железопътния механик Джордж Бътърс. Упоритата тригодишна работа на двамата дала резултат и в края на 1886 г. машината за измиване на съдове била регистрирана като изобретение под номер 355 139  в Патентното ведомство на САЩ. Съзнавайки, че е жена, Джоузефин подала документите само с инициалите си J.G. Cochran – и така патентните адвокати дори не разбрали, че са регистрирали изобретение на името на жена.

Конструктивно машината била решена с голям меден котел, в който е монтиран въртящ се барабан. В него съдовете се подреждат в телените кошници, а чрез ръчна манивела, по-късно заменена от парен и електрически мотор, хидравлична помпа изпомпва вряща сапунена вода от дъното на котела и я подава под налягане директно върху въртящите се съдове. След зареждането и измиването следва цикълът на изплакване, при който съдовете се обливат с чиста вряща вода.

Пътят от патента до пазарната реализация бил дълъг и труден

Въпреки патента Джоузефин нямала никакви пари за производство, логистика и маркетинг. Затова направила нещо нечувано за времето си – започнала сама да обикаля и да се среща с мениджърите на големите хотели и ресторанти в Чикаго, Илинойс, за да ги убеди в ползата от нейната машина.

Първите бройки от миялната машина са произведени и сглобени в същата дървена плевня, в която тя конструирала прототипа. Тяхната цена била огромна за онова време – между 150 и 300 долара, което се равнява на между 5 000 и 10 000 долара днес, но тогава средната седмична работническа заплата в Чикаго е едва 10 долара.

Защо все пак хотелиерите започнали да купуват машините? Първите разработки побирали до 200 чинии и чаши едновременно, а пълният цикъл на измиване, изплакване и самоизсушаване  отнемал между 10 и 15 min, което означава, че за един час машина в голям хотел можела да направи около 4 до 6 пълни цикъла, измивайки общо между 800 и 1200 чинии.

Останалата част от историята вече е типична история на успеха – дамата създала собствена компания, построила фабрика, постигнала феноменален успех по време на Световното изложение в Чикаго през 1893 г.

И днес, личности като Джоузефин Кокрейн вдъхновяват съвременните поколения жени да създават иновации, да развиват и ръководят тежки производства, за да правят живота на хората по-добър.

Затова, нека завършим днешния ни разказ с думите, с които го започнахме: „Благодарим ти, Джоузефин!

По текста работи: инж. Амелия Димитрова

Източник на информацията: United States Patent and Trademark Office, National Inventors Hall of Fame, Lemelson-MIT Program, History.com (A&E Television Networks), KitchenAid & Hobart Manufacturing Historical Archives.

Източник на снимковия материал: Национален архив на САЩ, Библиотеката на Конгреса на САЩ, Wikipedia/ Wikimedia Commons, ©Engineer BG via Canva.com