За дейността на арх. Никола Лазаров и неговите сгради, които оформят красотата на българските градове през 20-ти век

16.10.2021 г.5 мин.

Инженерни истории

Българските архитекти от 19-ти и 20-ти век се отличават с обширна и активна дейност. С интерес продължаваме да обогатяваме познанията си за архитектурната ни школа, които след това с радост споделяме с Вас, нашите читатели. Днес ще Ви разкажем за арх. Никола Лазаров, на когото дължим част от красотата не само на столицата, но и на други родни градове. Вижте най-значимите проекти на архитекта в следващите редове...

Арх. Лазаров е роден през 1870 г. в гр. Карлово. Открил таланта си да рисува, след завършване на гимназия в Пловдив, Никола Лазаров става чертожник в областното инженерство в града под тепетата, както и в Дирекция „Обществени сгради“ на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Работата в столицата го среща с други видни архитекти като Алекси Начев, Фридрих Грюнангер и др.

Висше образование по архитектура арх. Никола Лазаров придобива в частното учебно заведение École Spéciale d'Architecture в Париж. Финансовото му положение не му позволяват да отдели средства за обучението си. Затова в продължение на 2 години спестява от възнаграждението си като чертожник. Получава и парични средства от Министерството на народната просвета. Част е от стипендиантите на Интендантството на цивилната листа на Негово Царско Височество – Княза.

Професионалният път на дипломирания архитект също е свързан с Княза. У нас арх. Лазаров поема поддръжката на сградите на правителството и допринася за разширяването на дворците в столицата и в Евксиноград. Завършва Военния клуб, заедно с мебелите и интериора.

През 1897 г. арх. Лазаров поема нова крачка в кариерата си, основавайки първото частно архитектурно бюро у нас, което е локализирано в центъра на София.

В началото на новия век активно работи за облагородяването на столицата

През 1901 г. арх. Лазаров построява по свой проект църквата „Св. Неделя“, а три години по-късно печели конкурс за облагородяване на пространството около храм-паметника „Св. Александър Невски“. Наред с това дава предложения за позиционирането на редица важни за столицата сгради като консерваторията, операта, библиотеката, съдебната палата и др.

На него дължим други ключови сгради като Двореца „Врана“, Драматичен театър – Варна, Регионалната библиотека в Русе и др. Проектира още и частни къщи в столицата.

Част от проектите на арх. Лазаров обаче не виждат бял свят. Един от тях е този за нов дворец в Княжеската градина. Ако сте минавали през градинката на „Кристал“ в столицата, със сигурност сте забелязали големи изкоп. Причина за него е нереализираният строеж на Народна библиотека и музей, който щял да бъде реализиран с наследство от Христо и Евлоги Георгиеви в размер на 2 млн. лв. Проектът е дело на арх. Лазаров, но по стечение на обстоятелствата бива откупен.

Промени около строежа на Съдебната палата

След дълъг избор на локацията на правораздавателната институция, е избрана тази, която познаваме днес. Победител в международния конкурс за строеж на сградата през 1912 г. е арх. Никола Лазаров. Непредвиден обрат обаче се случва след Първата световна война и работата е възложена на арх. Пенчо Койчев.

Обществена дейност

Арх. Никола Лазаров се радва на висока репутация в Българското инженерно-архитектурно дружество, избран е за общински съветник в София. Той е първият архитект, който влиза в състава на Народното събрание. Под псевдонима „К.А. Софийски“ (Кольо Архитект Софийски) през 1907 г. във вестник „Дневник“ пише поредицата  „Нашата столица. Нейното благоустрояване и разкрасяване“, включваща материали, посветени на градоустройството.

За да подготвим материала, използвахме информация от „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, historicalroutes.bg и др.

Източник на снимковия материал: historicalroutes.bg, Инженер.bg

Тагове: архитектура, строителство