Българската следа в Космоса: Камерите на инж. Петко Динев проследиха ключови моменти от мисията на НАСА „Артемис II“

Космосът – необятно, непознато и притегателно за нас, хората, пространство. През годините човечеството е положило неимоверни усилия, за да го опознае – усилия, които не спират и днес, а и по всичко личи – ще продължат с още повече упоритост и инвестиции в бъдеще. В днешната инженерна история насочваме поглед към най-новата успешна мисия на НАСА – „Артемис II“ („Артемида“). Как премина пътуването до Луната? Колко време прекараха астронавтите в безтегловност? И каква бе ролята на разработените от български екип камери на „Артемис II“? Отговорите търсим в следващите редове.

Нека се върнем малко по-назад във времето – към първата успешна мисия на НАСА до Луната. Датата е 16 юли 1969 г., космическият кораб „Аполо XI“ e изстрелян, тримата астронавти – Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин – напускат орбитата на Земята, за да могат пет дни по-късно, на 21 юли 1969 г., да направят „една малка крачка за човека и една голяма крачка за човечеството“. След 2 часа 56 минути и 20 секунди Нийл Армстронг става първият човек, стъпвал на Луната. Тримата американци постигат считаното тогава за невъзможно. Веднага след успешното приключване на мисията екипите на НАСА започват да работят усилено за повторно успешно кацане на единствения ни естествения ни спътник.

И така, само преди няколко седмици фокусът на всички ни падна върху програмата „Артемис“, която си е поставила амбициозна цел – трайно човешко присъствие около Луната.

„Артемис II“ – мисията с поредица от исторически „първи пъти“

Пътят до Луната и обратно за астронавтите на борда на „Орион“ продължи близо 10 дни – от 1 до 11 април 2026 г. Всъщност „Артемис II“ е мисията с най-много исторически „първи пъти“ – първата жена на борда на космически кораб, първият цветнокож човек и първият чужд гражданин. Имената на четиримата астронавти са Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен.

Мисията остава в историята и с още един рекорд. Четиримата астронавти преминаха най-голямото разстояние, на което хора да се отдалечавали от Земята до момента – над 406 700 km. По този начин „Артемис II“ подобрява рекорда на „Аполо XIII“ от 400 171 km, поставен през 1970 г.

За повече комфорт по продължителния междузвезден път всеки от астронавтите е избрал да вземе любимите си храни – макарони със сирене, наденички, ядки, пикантен зелен фасул и да не забравяме най-важното – кафе.

Мегаракетата „Space Launch System“ (SLS)

„Space Launch System“ (SLS) е най-новата свръхтежка ракета на НАСА, чиято основна задача е да изведе успешно кораба „Орион“ в космическото пространство. С тегло над 2600 t и височина 98 m(колкото 33-етажна сграда), SLS разполага с два огромни ракетни ускорителя и четири двигателя. Именно в нея е надеждата на НАСА да изпълни поставената цел за израждане на постоянна база на спътника.

Българският принос за успеха на „Артемис II“

Високотехнологичните камери от Пловдив, които съпътстваха изстрелването на ракетата, бързо набраха популярност в информационния поток. Те са разработка на екипа на инж. Петко Динев.

Инж. Петко Динев е български учен и инженер. Завършва приложна физика в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това продължава кариерния си път в САЩ. Там той защитава докторската си дисертация. Инж. Динев е основател на компанията IMPERX. Разработките на базираната във Флорида фирма са в областта на оптичните и цифрово образни технологии. Решенията на IMPERX намират приложение в индустрията, сигурността и космическите технологии. Именно неговите камери участват и в две от мисиите на НАСА – „Артемида I“ и „Артемида II“.

На полета на „Артемида II“ общо 8 камери на IMPERX са имали отговорността да проследят движението на ракетата до пускането на капсулата „Орион“. Корпусите на уредите за видеонаблюдение са изработени в цеха на компанията в Пловдив. Платките към тях също са създадени и тествани в България. Още по-впечатляващото, че всички служители в производството на IMPERX са българи.

Каква е била задачата на българските камери?

Както вече стана ясно, общо 8 камери са подпомагали мисията „Артемис II“. Част от тях са били монтирани на външната част на ракетата и тяхната задача е била както да следят за правилната работа на двигателите, така и да проследят за правилното отделяне на ускорителите, при което устройствата демонстрират впечатлява устойчивост.

По време на излитането ракетата е подложена на постоянни огромни вибрации, равняващи се на около 75 пъти земното ускорение. Температурните разлики също тестват издръжливостта на камерите, особено когато ракетата започне да се пълни с течен водород. В този момент температурата на водорода е около -250 °С, а тази на кислорода е около -160 °С. В резултат на тези амплитуди ракетата се обледенява и следователно камерите са подложени на огромно напрежение. Друг много важен момент е влизането на космическия кораб в отворения космос. Тогава „щитът“ на земната атмосферата вече не действа и камерите заедно с кораба са изложени на радиация.

За щастие, камерите на инж. Динев са произведени да отговарят на всички изисквания на издръжливост – температура, вибрации, радиация.

С редица рекорди и нови възможности пред човечеството „Артемис II“ завърши успешно.Българските камери свършиха работата си без грешка. А кой знае – в следващата мисия на НАСА България може да има още по-голямо участие.

По статията работи: Ерика Шаумян

Източник на информацията: nasa.gov, bntnews.bg, btvnovinite.bg, vesti.bg, marica.bg

Източник на снимковия материал: nasa.gov, economy.bg