Доц. Борис Цанков (УАСГ): „Антарктика, за мен бе чест!“, или що за приказка бе 31-вата българска антарктическа експедиция

Малка сред своите небесни събратя, но безкрайна в нашите очи е планетата Земя – най-вече с необятната си красота и изумително разнообразие. А едно от най-любопитните кътчета, способни да предизвикат и възхищение, и страх, и обич, е Антарктика. За наше щастие и гордост, България е сред малкото държави в световен мащаб, които имат собствени бази в чудноватия географски регион, а през март т.г. успешно се завърна екипът на 31-вата българска антарктическа експедиция, осъществена за първи път с български кораб – военният научно-изследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“. Част от нея бе доц. Борис Цанков, зам.-ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Какви са били важните задачи по време на експедицията, как се изгражда водоснабдяване в Антарктика и как тече животът в българската база там, научихме от него. Вижте!

„Едно от първите неща, които научих за живота по време на полярна експедиция, е изключителната задружност, която цари. Часове след като българският кораб бе тържествено посрещнат с високи почести в пристанището на аржентинския град Мар дел Плата, започна товаренето на провизии. Правихме го на ръка, от човек на човек. Когато се обърнах, за да поема товара, видях, че до мен стои адмирал Боян Медникаров, който е ректор на Военноморското училище във Варна и военен от най-висок ранг. Той пренасяше багаж наравно с всички останали, защото когато има работа, работят всички, без значение от йерархията. Същото установих и по време на плаването, когато трябваше да даваме дежурства, за да помагаме на корабния готвач. Този дух на екипност и сплотеност следваше цялото ни пътуване“, разказва доц. Цанков.

По време на експедицията всички нейни членове участват в медицински изследвания, чиято цел е да установят как се държи организмът в стресова ситуация. Ежедневно се отчитат редица физически и психически параметри, а резултатите от техния анализ предстои да бъдат официално обявени.

На 13 февруари, след 9 дни плаване корабът хвърля котва в „нашия залив“, където се намира късче българска земя. Всички наименования на околните обекти са български – там са връх Св. Борис, хребетът Плиска, Тангра планина и др.

Антарктида заема 1/10 от сушата на Земята и е петият по големина континент. Територията му се управлява от 29 страни, които са членове на т.нар. Антарктически съвет, като всички те имат равни права и право на вето. Това поставя България на равно със страни като САЩ, Германия, Испания, Франция, Япония, Китай, Русия и др.

Председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт и ръководител на ежегодните експедиции е проф. дн Христо Пимпирев.

Да акостираш на антарктическия бряг

Веднага след хвърляне на котва, първата група логистици се отправят към брега с лодка.

„Товаро-разтоварните дейности на т.нар. необорудван бряг – какъвто е там, са доста трудни. Първо, обличат се специални костюми. Второ, разтоварването на по-обемния багаж се извършва само при подходящи хидро-метеорологични условия и при отсъствието на т.нар. ледена супа (б.ред. наличието ледени късове във водата), тъй като има опасност лодките да се спукат. Използва се понтон, от двете страни на който се прикрепят две лодки. По време на тазгодишната експедиция се разтовари 40 тона багаж“, обясни доц. Цанков.

Трудности не липсват и при потегляне, когато се оказва, че има много кратък времеви прозорец, в който е безопасно корабът да премине през коварния проток Дрейк. Ето защо престоят се съкращава с няколко дни, а базата се „зазимява“ изключително бързо. „Нашите логистици направиха чудеса от храброст, за да успеем. Корабът вдигна котва буквално в мига, в който последният от тях стъпи на палубата“, разказва още доц. Цанков.

Българската база на о-в Ливингстън

Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ е разположена на Източния залив на Южния бряг на о-в Ливингстън, Южношетландски острови и включва няколко отделни постройки.

Една от първите носи гръмкото име „Куцото куче“ – фургон, произведен в Пазараджик, който днес е част от Националния исторически музей, но все още се използва. По-голямата сграда включва предверие, спални помещения и столова, където основно „кипи“ социалният живот в базата. Факт, който не можем да пропуснем е, че параклисът „Св. Иван Рилски“ е първата православна постройка в Антарктика. Той е изографисан на място от иконописеца Ганка Павлова.

Важните задачи, които 31-вата ни експедиция изпълнява

„Българската база съществува заради научните изследвания, които нашите учени провеждат там, основно в областта на геологията, биологията, медицината, геофизика. Но за да има как те да изпълняват проектите си, е необходима инфраструктура. Затова са нужни логистици и не само. Всеки, отишъл на това магично място, всъщност има задача, за която трябва да се подготви много добре предварително, тъй като магазин няма! Дори липсата на едно болтче може да спъне работата. Освен това ежедневието се ръководи от командир, дават се дежурства, царят абсолютна дисциплина и усърдие“, посочва Борис Цанков.

Тъй като предстои строителството на нова лаборатория, която да допълни комплекса, в тазгодишната експедиция са включени строители, а най-важната задача е да се излеят основите, върху които догодина ще легне основната конструкция на сградата. „Нямаше как да тръгнем без да сме приключили с фундамента. Бетонът се забъркваше долу, на плажа, и се транспортираше до строителната площадка с въжена линия. Самият терен – мокър, каменист и хлъзгав, също създаваше доста трудности“, припомня си още той.

Строителният план на експедицията включва и издигането на постройка с метална кострукция, която вече е готова и служи за склад.

Да пуснеш вода на Ледения континент

Като ВиК специалист, доц. Цанков е ангажиран с това да проучи на място условията и да даде решение за устойчиво водоснабдяване на територията на базата. „С колегите логистици обходихме водоизточниците, проучихме и взехме решение как да водоснабдим базата 24/7. До момента това става с маркуч, който се разпъва при пристигане на първата група полярници, а при консервиране на базата се прибира. Отделните му елементи обаче са свързани с метални снадки, които бързо замръзват при падане на температурите. Тогава водата спира и разчитаме само на резервоар, което създава дискомфорт“, обяснява той.

Освен че определя водоизточника и бъдещите трасета на тръбопровода, екипът полага експериментално 100-метрова тръба „на глухо“, за да проследи как ще се държи тя до следващата експедиция, т.е. как ще преживее антарктическата зима. „Предизвикателството не е в хидравликата, а в терена, съставен предимно от натрошени камъни. Закрепването на тръбите става с метални шпилки със скоби и трябва да се ситуира така, че да не се образуват големи чупки и обратни наклони. Всичко това се прави на място, а не по обичайния метод в комфорта на офиса и лаптопа“, коментира специалистът. А за да бъде и тази мисия успешна на 100% е предвидено и резервно водоснабдяване от друг водоизточник.

„Тръгнах си с усещането, че участвах в приказка. Антарктика, за мен бе чест!“, завършва своя разказ доц. Цанков.

Доц. Цанков разказа своите преживявания пред колеги и приятели с вдъхновяваща презентация, която се проведе на 17 май т.г. в УАСГ. Специален гост на събитието бе проф. Христо Пимпирев, а екипът на Инженер.bg имаше удоволствието да присъства. 

А ние пожелаваме на българските полярници още много успешни експедиции и поводи за гордост!

Източник на снимковия материал: Личен архив доц. Борис Цанков